Робърт Шекли - Домът на боговете

— Извънземните — отвърна Артър. — Трябва да направя нещо с тях.

— Аз самият съм извънземен — рече гласът.

— Говоря ти за онези, които се готвят да нападнат Земята.

— О, онези ли. Лошите извънземни. Чудех се кога ли някой ще се хване да направи нещо по въпроса.

— Тъкмо затова съм дошъл.

— Но ти не си опитен убиец на извънземни, нали?

— Всъщност не съм.

— Това усложнява работата.

— Съжалявам да го чуя.

— Съжалявам, че ми се налага да ти го кажа.

— Разбрано. Та какво да правя?

Последва мълчание, а после — странно щракане. Артър реши, че това е звукът, който издава файлът „ПОМОЩ“, докато мисли. Най-накрая файлът каза:

— Тия извънземни — те как ще стигнат до Земята?

— С космическа флотилия — отвърна Артър.

— Голяма ли е?

— Предполагам — отвърна Артър. — Според мен, за да се атакува успешно Земята, е нужна доста голяма космическа флотилия.

— И аз бих го предположил — рече файлът — А как мислиш, че ще атакува тази флотилия? В единична нишка или разпръсната в дълъг фронт?

— Де да знам — отвърна Артър. — По-скоро бих си помислил, че в широк фронт. Аз така бих направил.

— На мен ми звучи доста разумно. Предполагам, че нямаш представа в каква форма ще бъде този фронт?

— Никаква — отвърна Артър. — Но груб правоъгълник или полумесец би било много вероятно предположение.

— Ориентиран накъде? С тясната или широката страна напред?

— Нямам представа — отвърна Артър.

— Е, да приемем най-лошия сценарий. Да кажем, че ще се разпръснат на от хиляда до милион мили в пространството.

— Изглежда ми разумно — рече Артър.

— Е, за мен е очевидно, че за да покрием всички възможности, съществува само една защита, към която можем да се обърнем.

— И това е?

— Трябва да поставим нещо между тази космическа флотилия и Земята.

— Тъкмо това мислех и аз — рече Артър. — Ти какво предлагаш?

— Сещам се само за един предмет, който би свършил работата. Черна дупка.

— И какво ще стане?

— Ако я разположим правилно, тя ще ги погълне всичките. И това в общи линии ще бъде краят им.

— Тъкмо това искаме — рече Артър.

— Но ми се струва, че ще постъпим малко жестоко с извънземните.

— Сами са си го изпросили — забеляза Артър. — Да не са нападали Земята.

— За това няма да споря с тебе — рече файлът. — По възгледи аз съм терацентрик. Та, ако си съгласен, точно така ще направим.

— Съгласен съм — рече Артър. — С какво ще започнем?

— Е, сега идва мъчното — рече файлът. — Първо трябва да намерим черна дупка с подходящи размери.

— А после да я закараме на буксир до мястото?

— Ами да, това е идеята, принципно, но за да го постигнем, първо трябва да предприемем ред стъпки. Тези стъпки са опасни и всяка от тях може да доведе до твоето заличаване. И моето също, бих добавил.

— Олеле — възкликна Артър, — аз бих рискувал, но нямам право да въвличам и тебе в това.

— Хич не се притеснявай — успокои го файлът. — Самосъхранението хич не ме интересува. В края на краищата, аз съм само данни и нищо повече. Но има и още една трудност.

— Кажи ми каква е.

— Ами нали разбираш, аз обикновено си седя най-пасивно, докато някой не ме попита нещо. После проверявам и му отговарям. Никаква инициатива, ако ме разбираш. Но в този случай ще е нужно да бъда по-предприемчив. По-отворен Щото ти бъкел не разбираш. Не че искам да те обидя, разбира се.

— Не съм ти се обидил. И аз ще трябва да се проявя като по-предприемчив.

— Добре. Чакай сега да видя. Трябва да решим какъв е правилният ред, в който да действаме. Аз мисля, че първо трябва да намерим черната дупка.

— Съвсем правилно, според мен — рече Артър.

— Така. Ами давай да се захващаме тогава.

С Артър в засилен режим изобщо не беше трудно да се придвижват из Космоса — из много Космос за доста кратко време. Файлът „ПОМОЩ“ го научи да разпознава черните дупки. Бяха черни, разбира се, и изпъкваха в рязък контраст на бледата космическа опалесценция. След като разбра какво да търси, Артър ги виждаше навсякъде. Като че ги имаше във всякакви размери, от мънички, колкото младежка пъпка, до великански колкото буреносен облак.

— Какво ще кажеш за онази голямата там? — попита Артър и посочи мислено една черна дупка, наглед колкото яко струпване на буреносни облаци.

— Много е голяма — отвърна файлът.

— Аз си мисля, че колкото по-голяма, толкова по-добре.

— Да, ти може да си го мислиш, ама бъркаш. За една космическа флотилия грамаданските дупки са много по-малко опасни от по-дребните. Трябва да имаме предвид обратнопропорционалния ефект. Всъщност, по-малките се справят добре с разкъсването и надробяването.