Робърт Шекли - Домът на боговете

— Аз май съм навит.

— Мога да се присетя за още някоя и друга точка — рече Лийфи. — Ще ги напиша в документ, и ще можеш да го подпишеш.

— Необходимо ли е?

— О, да. Не се знае, току-виж някой от Висшите богове поиска да провери тая работа.

— Кои са Висшите богове?

— Една тайфа парвенюта, които си въобразяват, че щом имат власт, то заслужават уважение. Не си напъвай мозъка заради тях. Това са си наши вътрешни работи. Хайде да слезем долу и да помолим сестра Хълга да ни напечата договорчето.

Артър имаше чувството, че събитията се развиват една идея по-бързичко, отколкото смогваше ги проумее. Но за да се спаси от последиците на необмислената си постъпка на Земята, се нуждаеше от бързи действия и реши да не противоречи.

Слязоха в приемната при сестра Хълга и Лийфи обясни, че с Артър ще сключват договор.

— Означава ли това, че ни напускаш, Лийфи? — попита Хълга.

— Точно така — отвърна Лийфи. — Искам да ти благодаря за цялата помощ, която съм получил от теб. Сега се чувствам много по-добре. Вече не страдам от тия шантави колебания в настроението.

— Според лекарите е редно да поостанеш още няколко века, за да са сигурни, че състоянието ти се е стабилизирало.

— Хей, никога през живота си не съм се чувствал по-добре!

— Сериозно, не ти препоръчвам да ни напускаш сега.

— Просто тури в пишещата си машина един пергамент и запиши каквото ти издиктувам. Сам ще преценя в какво състояние съм, сърдечно ви благодаря.

Сестра Хълга се обърна към Артър.

— Сигурен ли сте, че го искате?

— Сигурен е, сигурен е — обади се Лийфи. — Нали си сигурен, Артър?

— Ами да — отвърна Артър. — Нали разбирате, в доста затруднено положение съм…

— Давай да приключваме — подкани го Лийфи. — Хълга, пиши: Аз, Артър Фен, в качеството си на чистокръвно човешко същество, духом здрав и напълно способен да бъда страна в този договор, предоставям на Лийфи, свободно божество, за вечно ползване следните права…

Следваше списък от точки — всички онези, които бяха обсъдили в стаята на Лийфи и няколко, които не бяха споменати по-рано. Артър им се позачуди, но си затрая. Беше важно да приключи с това, докато богът все още е в настроение.

Най-накрая свършиха. Артър се подписа със стильото, което му подаде Хълга, а после и Лийфи удари един подпис.

— Това е то! — Лийфи сгъна пергамента и го пъхна в нещо като раница от клонки и мъх, прикрепена към гърба му с лозови ластари. — Практически потеглихме! Сигурен съм, че сестра Хълга няма да има нищо против да те прати по телефона обратно у дома. След малко идвам и аз. Първо трябва да уредя някои работи.

— Нали няма да забравиш? До изтичането на срока ми остават по-малко от три дни!

— Хей, малкият — подсмихна се Лийфи. — Не се тревожи, нали сме се разбрали. Ние двамата с теб честичко ще се виждаме, повярвай.

— Ако си готов… — присвитите устни на сестра Хълга съвсем ясно показваха какво точно мисли за тяхното споразумение.

— Готов съм — рече Артър. — Моля ви, телефонирайте ме у дома.

И тя го телефонира.

Щом се върна по телефонната линия от Дома на боговете в собствения си дом, Артър се строполи на леглото, твърде уморен, че да размишлява над последиците от стореното.

Когато на другата сутрин се събуди, той се зачуди дали всичко това не е било необясним сън.

Беше преполовил първото си кафе за сутринта, когато телефонът иззвъня. Беше Сами.

— Артър, имам чудесни новини. Голямото старо вулканище снощи е гръмнало. Облакът от прах се вижда чак от Рио.

— Ами мината?

— Мината капут, момчето ми. Там, където довчера е имало голямо предприятие, сега има само езеро от застиваща лава.

— Надявам се никой да не е пострадал…

— Ти бъзикаш ли се? Това чудо е затрило пет индиански села, убити са към двеста-триста индианци, да не говорим за петдесетината служители на компанията.

— Олеле майко.

— Да, трагедия, нали? Но няма загуба без печалба. Печелившият си ти, Артър. Цената на закупените от тебе акции е паднала възхитително.

— Изненадан съм, че изобщо продължават да се продават.

— Компанията твърди, че разполага с процес, чрез който от лавата можело да се прави нещо. Ама няма да стане.

— Значи, излязох от дупката?

— Вънка си, ама толкова си вънка, че си чак от другата страна. В този момент твоята инвестиция струва скромната сума от петдесет и осем хиляди долара.

— Добре. Продавай.

— Сигурен ли си? Цената ще падне още повече!

— Сигурен съм. Продавай. Сами, не съм за тия игри.