Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

— Защо не?

— Защото в ядрената област всичко е автоматизирано. Не знам дали е известно на широките маси, но е така. От суровината до готовия продукт всичко върви напълно автоматично. Единственото човешко участие в програмата е количественият контрол в зависимост от индекса на населението. А и той е сведен до минимум.

— Какво става, ако се повреди част от автоматичната фабрика?

— Ремонтните роботи я поправят.

— А ако те се повредят?

— Тия проклети машини се ремонтират сами. За мен остава само да седя, да гледам и да попълвам отчети. Смешно положение за човек, който се смята за инженер.

— Защо не се прехвърлите в някоя друга област?

— Няма смисъл. Проверих и разбрах, че всички инженери са в същото положение — наблюдават автоматични процеси, които не разбират. Посочете която и да било област: хранителна промишленост, производство на автомобили, строителство, биохимия, навсякъде е същото. Инженерите или само присъствуват, или изобщо ги няма.

— Отнася ли се това и до космическите полети?

— Естествено. Вече от петдесет години нито един член на Космопилотския съюз не е напускал Земята. Те сигурно и не знаят как се управлява космически кораб.

— Разбирам. Всички кораби са превключени на автоматика.

— Точно така. Автоматика — завинаги и невъзвратимо.

— Какво би станало, ако тия кораби попаднат в непредвидена ситуация?

— Трудно е да се каже. Знаете, че корабите не могат да мислят, те просто изпълняват зададени програми. Ако корабът попадне в ситуация, за която не е програмиран, ще бъде парализиран поне за известно време. Мисля, че са снабдени със системи за избор на най-добрия вариант, които би трябвало да преодоляват непредвидените положения, но те никога не са изпробвани. В най-добрия случай корабът би реагирал мудно. В най-лошия — изобщо няма да се справи. И според мен би било чудесно.

— Сериозно ли говорите?

— Напълно. Втръснало ми е ден след ден да стоя и да гледам как машината повтаря едно и също. Повечето ми познати в професията изпитват същото. Искаме да правим нещо. Каквото и да е. Знаете ли, че преди сто години звездолетите с човешки екипаж са изследвали планетите на далечни слънчеви системи?

— Да.

— Е, това би трябвало да правим и сега. Да продължаваме нататък, да изследваме, да напредваме. Това ни трябва.

— Съгласен съм. Но не смятате ли, че говорите твърде опасни неща?

— Знам. Но честно казано, вече просто от нищо не се боя. Ако искат, нека ме пратят на Омега. И без това тук за нищо не ме бива.

— Значи сте чували за Омега?

— Всички, които работят около звездолетите, знаят за Омега. Само това вършат нашите кораби — кръжат между Омега и Земята. Ужасен свят. Лично аз мисля, че за всичко са виновни свещениците.

— Свещениците ли?

— Абсолютно. Тия лицемерни тъпаци с безконечните им брътвежи за Църквата на Въплътения Дух човешки. Направо да му се прище на човек поне мъничко зло…

(Гражданин отец Бьорен, 51-годишен, професия свещеник. Достолепен възпълен мъж, облечен в шафранова роба и бели сандали.)

— Точно така, синко, аз съм абат от местния клон на Църквата на Въплътения Дух човешки. Нашата църква е официалната и единствената религиозна организация на земното правителство. Нашата религия говори от името на всички земни народи. Съставена е от най-добрите елементи на всички предишни религии, били те разпространени или не, изкусно сплотени в една обща всеобхватна вяра.

— Гражданино абат, не е ли неизбежно възникването на принципни противоречия между различните религии, от които е изградена вашата вяра?

— Така беше. Но основоположниците на днешната ни църква изхвърлиха всички противоречия. Ние желаехме съгласие, а не разединение. Запазваме само някои колоритни особености на тия някогашни велики религии, особености, към които са привързани някои хора. В нашата църква никога не е имало разкол, защото проповядваме всетърпимост. Човек може да вярва в каквото си иска, стига да почита светостта на Въплътения Дух човешки. Защото, виждате ли, нашата вяра е истинско преклонение пред Човека. А духът, който признаваме, е духът на божественото и свято Добро.

— Бихте ли ми дали определение за Доброто, Гражданино абат?

— Разбира се. Доброто е онази вътрешна сила, която ни вдъхновява за дела, постигани с подчинение и смиреност. Преклонението пред Доброто задължително е преклонение и пред самия себе си — следователно единствено то е непогрешимо. Онова „аз“, което обожаваме, е идеалното обществено същество: човекът, който се задоволява със своята ниша в обществото, но е готов творчески да използува възможностите за повишаване на статуса. Доброто е милосърдно, тъй като отразява безгрешно любещата и добросърдечна вселена. Доброто непрестанно променя формите си, макар да се явява пред нас в неизменната… Малко странен ми изглеждате, младежо.