Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

Барънт напусна библиотеката и закрачи към кварталната градинка. Седна на една пейка, заби поглед в земята и се помъчи да мисли.

Беше очаквал да завари на Земята нещо като описаното в книгата на Уитлър. Беше готов да срещне полицейска държава, жестоки мерки за сигурност, угнетено население и растящ дух на недоволство. Но това очевидно бе отминало. Досега не бе зърнал поне един-единствен полицай. Не бе забелязал никакви мерки за сигурност, а хората, които срещаше, не изглеждаха потъпкани и угнетени. Напротив. Сякаш бе попаднал в съвсем друг свят…

Само че година след година корабите пристигаха на Омега със своя товар от затворници с изличена памет. Кой ги арестуваше? Кой ги съдеше? Що за общество ги създаваше?

Трябваше сам да узнае отговора.

Рано на следващата сутрин Барънт започна изследването. Системата му беше проста. Звънеше на вратите и задаваше въпроси. Предупреждаваше всички, че истинските му въпроси могат да бъдат примесени с уловки или безсмислици, целящи да проверят общото ниво на съзнателност. Откри, че по този начин може да пита каквото и да било за Земята, да изследва противоречиви или несъществуващи теми, при това, без да разкрива собственото си невежество.

Все пак съществуваше опасността някой държавен служител да поиска документите му или полицията да изскочи по най-загадъчен начин тъкмо когато не я очаква. Но нямаше как да избегне този риск. Като започна от началото на Портокаловия булевард, Барънт малко по малко се придвижваше на север и по пътя спираше пред всяка къща. Резултатите бяха противоречиви, както доказва и подборката от работата му:

(Гражданка А. Л. Готрейд, 55-годишна, професия домакиня. Силна, снажна жена, властна, но любезна, с лице от типа „не ми говорете глупости“.)

— Искате да ме питате за класата и статуса? Така ли е?

— Да, госпожо.

— Вие, Възгледниците, вечно разпитвате за класа и статус. Би могло да се очаква, че вече знаете наизуст всичко по въпроса. Е, добре. Днес всички са равни, тъй че съществува само една класа. Средната класа. В такъв случай единственият въпрос е: към кой от слоевете на средната класа принадлежи човек? Висшият, средният или низшият?

— И как се определя това?

— О, по най-различни признаци. По това, как говори, как се храни, как се облича, как се държи в обществото. Маниерите. Костюмът. Върхушката на средната класа винаги си личи по костюма. Не можете да ги сбъркате.

— Ясно. А хората от низшата средна класа?

— Е, преди всичко им липсва творческа енергия. Например ходят облечени в конфекция и не си правят труда да прибавят нещичко към костюма. Същото се отнася и до къщите им. Трудно е да се измисли по-скучна мебелировка, ако мога така да се изразя. Никой не кани на гости подобни личности.

— Благодаря, Гражданко Готрейд. А как бихте определили собствения си статус?

(Едва доловимо колебание.)

— О, никога не съм мислила за това… висша средна класа, предполагам.

(Гражданин Дрейстър, 34-годишен, професия продавач на обувки. Слаб, безобиден мъж, младолик за възрастта си.)

— Да, сър. С Майра си имаме три деца на училищна възраст. Все момчета.

— Можете ли да ми обясните в какво се състои образованието им?

— Учат се да четат, да пишат и да бъдат добри граждани. Вече навлизат в занаятите. Големият си избра семейната професия — обувките. Другите двама стажуват в бакалското дело и в галантерията. Това пък е семеен занаят в рода на жена ми. Освен това учат как да укрепват статуса си и как да прилагат методите за издигане. Горе-долу това са откритите уроци.

— Има ли и други уроци, които не са открити?

— Ами естествено, че има закрити уроци. Всички деца ги посещават.

— И какво учат на тия закрити уроци?

— Не знам. Нали казах, закрити са.

— Децата не ви ли разказват за уроците?

— Не. Говорят за щяло и нещяло, само не и за това.

— Нямате ли поне смътна представа какво става по време на закритите уроци?

— Съжалявам, не знам. Предполагам — обаче само предполагам, не забравяйте, — че трябва да е нещо религиозно. За тия работи питайте учителите.

— Благодаря, сър. А как бихте определили статуса си?

— Средна средна класа. Това е извън всякакви съмнения.

(Гражданка Мериджейн Морган, 51-годишна, професия учителка. Висока, костелива жена.)

— Да, сър, мисля, че с това изчерпахме програмата в нашето Малко бежово училище.

— С изключение на закритите уроци.

— Моля, сър?

— Закритите уроци. Не разказахте за тях.