Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

Процедурата, предвидена от Втора група за откриване на земните нелегални, беше проста и ясна. Революционерите, казваха те, се срещат преди всичко сред най-потиснатите слоеве на една цивилизация. Бедността поражда недоволство, лишените искат да получат блага от ония, които ги имат. Следователно най-логичното място за търсене на подривни елементи са бордеите.

Като теория беше добре. Имаше само една пречка — че Барънт не можеше да открие никакви бордеи. Вече с часове обикаляше сред спретнати магазини и приятни къщички, игрища и паркове, грижливо поддържани ферми, после пак къщички и магазини. Нищо не изглеждаше по-добро или по-лошо от другите места.

Привечер едва се влачеше от умора и болки в краката. Доколкото можеше да прецени, не бе открил нищо съществено. Преди да проникне по-дълбоко в земните потайности, трябваше да разпита местните жители. Ходът беше опасен, но неизбежен.

Спря се в притъмняващата вечер край един магазин за облекло и обмисли план за действие. Щеше да се представи за чужденец, наскоро пристигнал в Америка от Азия или Европа. Така би могъл да задава въпроси без прекален риск.

Към него се задаваше човек — пълничък, съвсем обикновен на вид, облечен в кафява делова туника. Барънт го спря.

— Извинете. Аз съм чужденец, току-що пристигнах от Рим.

— Тъй ли? — учуди се човекът.

— Да. Боя се, че не съм съвсем наясно с тукашните обичаи — каза Барънт с тихичък извинителен смях. — Уж търся, а пък не мога да намеря евтини хотели. Ако ми посочите…

— Гражданино, да не сте болен? — запита онзи и лицето му помрачня.

— Нали ви казах, чужденец съм и търся…

— Вижте какво — прекъсна го човекът, — и двамата отлично знаем, че вече изобщо няма чужденци.

— Няма ли?

— Разбира се, че няма. Бил съм в Рим. Там е същото като тук, в Уилмингтън. Същите къщи и магазини. Вече никой не е чужденец.

Барънт не можа да измисли никакъв отговор. Усмихна се нервно.

— Освен това — добави човекът — никъде на Земята няма евтини жилища. Защо да ги има? Кой ще живее в тях?

— Вярно бе, кой? — каза Барънт. — Май съм попрекалил с пиенето.

— Вече никой не пие — заяви непознатият. — Не разбирам. Що за игра е това?

— А вие как мислите, що за игра е това? — запита Барънт, прилагайки похвата, препоръчан от групата.

Човекът го изгледа и сбръчка вежди.

— Мисля, че се досещам. Трябва да сте Възгледник.

— Ммм — неопределено промърмори Барънт.

— Ами да, това е — рече непознатият. — Вие сте от ония граждани, дето все обикалят и разпитват хората за възгледите им. Правят обзори и тям подобни. Така ли е?

— Направихте много разумно предположение — каза Барънт.

— Е, не беше чак толкова трудно. Възгледниците все обикалят и хитруват, за да узнаят възгледите на хората за разни неща. Щях да усетя веднага каква е работата, ако бяхте облечен като Възгледник. — Човекът отново се навъси. — Ама защо сте облечени с други дрехи?

— Току-що се дипломирах — обясни Барънт. — Нямах време да си набавя дрехи.

— О. Добре де, вземете да се облечете както трябва — назидателно каза непознатият. — Иначе как ще узнаят гражданите статуса ви?

— Това беше част от задачата. Благодаря за съдействието, сър. Може би ще имам възможността някой друг път отново да разговарям с вас.

— На ваше разположение съм — каза човекът. После кимна любезно и се отдалечи.

Барънт обмисли разговора и реши, че професията на Възгледник е идеална за него. Тя щеше да му осигури най-важното — правото да задава въпроси, да се среща с хора, да узнае как живее Земята. Разбира се, трябваше да бъде предпазлив, да не разкрива невежеството си. Но ако работеше благоразумно, щеше да опознае тази цивилизация само за няколко дни.

Най-напред трябваше да си купи костюм на Възгледник. Това изглеждаше важно. Лошото беше, че нямаше пари, за да го плати. Групата не бе успяла да създаде дубликат на земните пари, дори не си припомняха как изглеждат.

Но му бяха осигурили средства да преодолее дори това препятствие. Барънт зави настрана и влезе в първия магазин за костюми.

Собственикът беше дребен човечец с порцелановосини очи и дежурна търговска усмивка. Той поздрави Барънт и запита с какво може да бъде полезен.

— Трябва ми костюм на Възгледник — каза Барънт. — Току-що се дипломирах.

— Разбира се, сър. И сте дошъл да го търсите тъкмо където трябва. В по-малките магазинчета най-често разполагат само с облекла за сравнително… ъ… разпространените професии. Но тук, при Жул Уандърсън, имаме конфекция за всичките петстотин и двадесет основни професии, вписани в Алманаха на гражданския статус. Аз съм Жул Уандърсън.