Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

— Да?

— Видях, че слизате от звездолета. Ще разрешите ли да ви задам няколко въпроса?

— Разбира се — каза Барънт, като вдигна ръка към ципа на комбинезона, под който бе скрил иглолъчевия пистолет.

Вече не се съмняваше, че плешивият е полицейски агент. Смущаваше го само присъствието на детето, но то можеше да се окаже кандидат-агент, пратен на тренировка.

— Работата е там — обясни непознатият, — че моето момче Рони пише съчинение за матурата. Темата е „звездолети“.

— И много исках да ги видя — добави Рони. Беше дребничко дете с мършаво, интелигентно лице.

— Искаше да ги види — продължи бащата. — Казах му, че няма нужда, тъй като в енциклопедията има всевъзможни факти и изображения. Но той искаше да ги види.

— Така ще направя хубав увод — подхвърли Рони.

— Естествено — каза Барънт и кимна енергично.

Започваше да се колебае в преценката за мъжа. Прекалено го усукваше, ако наистина беше от тайната полиция.

— На корабите ли работите? — запита Рони.

— Точно така.

— Каква скорост развиват?

— В реалното пространство или в подпространството?

Този въпрос, изглежда, пообърка Рони. Той изпъна напред долната си устна.

— Брей, не знаех, че влизали и в подпространството. — Помисли малко. — Всъщност май не съм наясно какво е това подпространство.

Барънт и бащата се усмихнаха покровителствено.

— Добре де — каза Рони, — каква скорост развиват в реалното пространство?

— Сто хиляди мили в час — изтърси Барънт първото число, което му дойде на ум.

Момчето кимна, бащата също.

— Много са бързи — каза бащата.

— И още по-бързи в подпространството естествено — добави Барънт.

— Естествено — повтори бащата. — Звездолетите са страхотно бързи. Така трябва. Много надалече пътуват. Нали така, сър?

— Много надалече — съгласи се Барънт.

— С каква енергия се движи корабът? — попита Рони.

— Всичко става по обичайните методи — отвърна Барънт. — Миналата година ни монтираха тройни ускорители, обаче те се числят по-скоро към спомагателните източници на енергия.

— Четох за тия тройни ускорители — рече плешивият. — Страхотна работа.

— Бива си ги — дълбокомислено кимна Барънт.

Вече беше сигурен, че този човек наистина е това, за което се представя — гражданин без особени познания за звездолетите, който просто е довел сина си на посещение в космодрума.

— Откъде си набавяте въздух? — запита Рони.

— Произвеждаме си го — каза Барънт. — С въздуха нямаме проблеми. Виж, водата ни създава главоболия. Нали знаеш, тя не може да се сгъстява. Трудно се складира в необходимото количество. Освен това имаме и проблеми с навигацията при излизане от подпространството.

— Какво представлява подпространството? — заинтересува се Рони.

— Всъщност то е друго ниво на реалното пространство. Но всичко това можеш да го намериш в енциклопедията.

— Разбира се, че можеш, Рони — намеси се бащата. — Не бива да губим времето на пилота. Сигурен съм, че той си има много по-важни задачи.

— Аз наистина малко бързам — каза Барънт. — Разходете се, огледайте каквото си искате. Успех със съчинението, Рони.

Барънт се отдалечи и през първите петдесетина крачки по гърба му лазеха тръпки, очакваше всеки миг удара на иглен или топлинен лъч. Но когато се озърна, бащата и синът вече не гледаха към него, а задълбочено изучаваха огромния кораб. Барънт се поколеба, дълбоко разтревожен. Досега всичко, вървеше прекалено лесно. Подозрително лесно. Но нямаше какво друго да прави, освен да продължи.

Пътят се отдалечаваше от космодрума покрай редица складове и водеше към гориста местност. Барънт вървя по него, докато изгуби звездолетите от поглед. После изостави пътя и навлезе в гората. Стигаха му толкова срещи за първия ден на Земята. Не искаше да предизвиква съдбата. Смяташе да обмисли положението, да преспи в гората и на сутринта да поеме към някой град.

Проправи си път през гъстите храсталаци към вътрешността на гората. Скоро закрачи в сенките на вековна дъбрава. Наоколо чуруликаха и пърхаха невидими птици, шумоляха дребни животинчета. Далече напред се белееше табела, прикрепена към едно дърво. Барънт тръгна към нея и прочете: „НАЦИОНАЛЕН ПАРК ФОРЕСТДЕЙЛ. ДОБРЕ ДОШЛИ, ЛЮБИТЕЛИ НА ПИКНИКА И КЪМПИНГА.“

Барънт бе малко разочарован, макар от самото начало да разбираше, че не може да има девствен пущинак толкова близо до космодрума. Всъщност на толкова стара и високо развита планета като Земята навярно изобщо не бяха останали девствени области освен съхранените в национални резервати.