Уилям Шекспир - Двамата веронци

СИЛВИЯ

Усърдието винаги се плаща.

О, рицарю, макар и недостойна,

приемам ви за свой слуга от днес.

ВАЛЕНТИН

Ще ми плати, ако го каже друг!

СИЛВИЯ

Че ви приемам?

ВАЛЕНТИН

Че сте недостойна!

Влиза Слуга.

СЛУГАТА

Госпожице, баща ви би желал

да ви говори.

СИЛВИЯ

Съобщи, че идвам!

Слугата излиза.

Елате, синьор Турио! А вие,

служителю мой нов, обогатете

приятеля си с новости от къщи

и после обадете ни се пак!

ПРОТЕЙ

И двама сме на вашите услуги!

Силвия и Турио излизат, последвани от Скок.

ВАЛЕНТИН

Е, как остави нашите? Разказвай!

ПРОТЕЙ

В отлично здраве. Всички те приветстват.

ВАЛЕНТИН

А твойте как са?

ПРОТЕЙ

Здрави са и те.

ВАЛЕНТИН

А дамата ти? Любовта върви ли?

ПРОТЕЙ

Защо да ти досаждам — аз те зная:

ти бягаш от истории любовни!

ВАЛЕНТИН

О, не! О, не! Животът промени ме!

Сега съм друг, приятелю — задето

наричах любовта с обидни думи,

властта й всемогъща ме осъди

на пости тежки, вопли непрестанни,

въздишки дневни и среднощни сълзи,

като при туй, за да не си почивам,

отпъдила съня от тез очи,

да пазят мойта скръб ги назначи!

Каква деспотка любовта била!

Сега разбрах, че на земята няма

по-зли тегла от нейните тегла,

от радостта й радост по-голяма!

„Любов“ туй име в моя ум витае

и думите ми пълни то едничко!

Повярвай ми: за мене любовта е

сега храна, вода, сън, въздух, всичко!…

ПРОТЕЙ

Личи си! Във очите заблестели

съдбата ти чета: кажи, не е ли

тя идолът, пред който се прекланяш?

ВАЛЕНТИН

Тя! Тя! Нали небесно същество?

ПРОТЕЙ

Не, земно е, но прелестно безкрай.

ВАЛЕНТИН

Не, не, кажи „небесно“!

ПРОТЕЙ

За какво

да я лаская?

ВАЛЕНТИН

Мене поласкай!

Възхвалите към Силвия са днеска

за мене като хапчета със мед!

ПРОТЕЙ

С горчиви ти лекува мойта треска

и ето че сега е твоят ред!

ВАЛЕНТИН

Тогаз я наречи, каквато е:

царица между всичките жени!

ПРОТЕЙ

Ако не смятам Джулия — съгласен!

ВАЛЕНТИН

Не, мили мой! Без тези уговорки

или обиждаш дамата ми!

ПРОТЕЙ

Значи,

пред своята да я предпочета?

ВАЛЕНТИН

И твойта предпочетена ще бъде

пред другите с честта да носи шлейфа

на Силвия, за да не би земята,

целунала го, тъй да стане горда,

че да откаже вече да тъче

на своите пролетни цветя килима

и всички времена да облече

във снеговете на безкрайна зима!

ПРОТЕЙ

Тоз пищен стил пък откъде го взе?

ВАЛЕНТИН

Вселената е в нейните нозе!

Една е тя, сама на тоя свят!

ПРОТЕЙ

И остави я да си е сама!

ВАЛЕНТИН

Не, аз съм неин! О, невиждан блясък!

Съкровище, далече по-богато

от пет морета с перли вместо пясък,

с вълни нектарни и скали от злато!…

О, господи! Прости, Протее мой,

че те оставям, но самичък виждаш

как просто луд съм! Силвия сега е

със този мой съперник малоумен,

когото нейният баща харесва —

защото е натъпкан със пари —

и ревността отвътре ме гори!

ПРОТЕЙ

Но тя нали обича теб?

ВАЛЕНТИН

О, да,

дори сгодени сме и най-подробно

сме уговорили часа венчален

и как до нея ще се изкатеря,

и бягството със въжената стълба,

и всичко, всичко нужно, за да стигна

до жажданото щастие… Ела,

ела, Протей, със мене в мойта стая

да ми помогнеш с дружески съвет!

ПРОТЕЙ

Върви напред, аз няма да се бавя:

нещата си от пристана ще взема

и подир мъничко ще бъда тук.

ВАЛЕНТИН

Нали ще бързаш?

ПРОТЕЙ

Да. Не се съмнявай!

Валентин излиза.

Ах, както жар пропъжда жар или

клин клин избива, тъй тоз образ нов

сърцето ми внезапно изцели

от спомена за прежната любов!

Кое — очите ми или речта й,

ликът й или моята невярност —

ме кара да умувам тъй безумно?

Да, дивна е, но също тъй е дивна

и Джулия, която аз обичам,

…или обичах, тъй като страстта ми

стопи се като восъчната кукла,

която до свещта загубва даже

и спомена от своите черти 13 13 „…восъчна кукла… своите черти…“ — образ, свързан, изглежда, с практиката на средновековните магьосници, които при урочасването пронизвали с игли или разтапяли с огън восъчни кукли, изобразяващи жертвата. .

Усещам как във мен хладее вече

приятелството ми към Валентин —

обичам милата му твърде много,

за да обичам него даже малко!

А щом се влюбих в нея тъй горещо,

преди да я познавам, кой знай колко