Уилям Шекспир - Двамата веронци

Миг повече не мога да изтрая!

Излизат.

Милано. В двореца на Дука.

Влизат Дукът, Турио и Протей.

ДУКЪТ

Любезни Турио, ще ви помоля

да ни оставите за миг сами.

Турио излиза.

Какво ще споделите с мен, Протей?

ПРОТЕЙ

Другарството ме кара да мълча

за туй, което искам да ви кажа,

но спомня ли си благосклонността ви —

към мене, недостойния! — дългът

подтиква ме да ви открия тайна,

която инак срещу нищо друго

не бих издал: О, знайте, ваша милост,

че Валентин, другарят ми, таз нощ —

на мене той самият го разправи —

замисля да открадне дъщеря ви!

Аз знам, че готвите я за съпруга

на Турио — макар че тя го мрази —

и щом представих си как тежко тази

внезапна загуба ще ви срази,

при възрастта ви, предпочетох — воден

единствено от чувството за дълг —

да проваля тез негови кроежи,

наместо, скрил ги, вас да натоваря

със планина от скръб, чието бреме

във гроба би ви смъкнало без време.

ДУКЪТ

Благодаря за верността, Протей,

на мен разчитай, докато съм жив.

Аз наблюдавах тяхната любов,

когато те си мислеха, че дремя,

и често бях готов да забраня

на Валентин да среща дъщеря ми,

но тъй като боях се да не сбъркам

и без вина да обвиня младежа —

припряността, ти знаеш, ми е чужда! —

търпях все пак, докато се сдобия

със доказателства необорими

за туй, което ти сега разкри ми.

А как тревожен бях, личи от туй, че

понеже младата душа е слаба —

заключвам дъщеря си всяка вечер

във дворцовата кула, откъдето

не може никой да я похити.

ПРОТЕЙ

Те, ваша милост, са открили начин,

да стигне той до нейния прозорец

и с помощта на стълба от коноп

във тъмнината да я смъкне долу.

След малко той ще мине с тази стълба

и вие лесно ще го заловите.

Но моля ви, недейте ме издава —

подбуди ме да ви предупредя

любов към вас, а не вражда към него!

ДУКЪТ

Кълна се, и през ум не ще му мине,

че съм узнал кроежа му от теб!

ПРОТЕЙ

Довиждане! Той иде, ваша милост!

Излиза.

Влиза Валентин.

ДУКЪТ

Къде тъй бързо, драги Валентине?

ВАЛЕНТИН

Ах, ваша милост, пратеник ме чака

да отнесе писма до моите близки

та бързам много да му ги предам.

ДУКЪТ

Нима са толкоз важни?

ВАЛЕНТИН

Не. Аз само

им съобщавам, че съм жив и здрав

и че щастлив при двора ви живея.

ДУКЪТ

Тогаз постойте тук. Отдавна искам

да поговорим по един въпрос

дискретен и за мене твърде важен.

Безспорно вие знаете отдавна,

че смятам да омъжа дъщеря си

за кавалера Турио?

ВАЛЕНТИН

Да, зная

и мисля, че това е кандидат

заможен, тежък, щедър и богат,

напълно подходящ за дъщеря ви.

Но почнал ли е той да й се нрави?

ДУКЪТ

За жалост, не. Язвителна, свадлива,

враждебна, горда, опака и мрачна,

тя своя дълг на дъщеря не чувства,

ни помни мойто право на родител;

и ще ви кажа: лошият й нрав

накрая тъй ме охлади към нея,

че аз, комуто мяркаха се вече

последни дни от мило чедо сгрени,

сега намислил съм жена да взема,

а дъщеря си да омъжа, дето

— щом мене и имота ми не тачи —

едната хубост ще й бъде зестра!

ВАЛЕНТИН

Но как могъл бих аз да ви помогна?

ДУКЪТ

Обичам една дама тук, в Милано,

но толкоз скромна, че не се поддава

на мойто красноречие старешко.

Станете ми наставник, Валентине,

защото съм отвикнал да ухажвам,

пък и ухажването днес е друго:

кажете ми: с какво да привлека

към себе си блестящия й поглед?

ВАЛЕНТИН

С подаръци. За женската душа

в един брилянт се крие сила няма,

каквато в най-доброто слово няма.

ДУКЪТ

Но тя ми върна първия подарък!

ВАЛЕНТИН

Тогава й пратете втор, по-ярък!

След него — трети! И недейте спира!

Подир смарагда пращайте сапфира!

Жените най отблъскват туй, което

най-мило им е всъщност на сърцето,

и цел на техния отпор суров

е да разпалват мъжката любов.

Вий казвате, че пъди ви? Нима?

За опит оставете я сама!

Не, не, от отказа й се не бойте!

При тях „Вървете си!“ е знак на „Стойте!“,

а вий не стойте, ами ги ласкайте

и гъделичкайте ги и им дайте —

дори да са грозници нетърпими —

да вярват, че са дивни херувими!

Нима е мъж тоз, който не умее

с език една жена да завладее?

ДУКЪТ

Но тази, за която става дума,

на млад човек от род е обещана

и близките й толкова я пазят,