Уилям Шекспир - Двамата веронци

че диря я напразно всеки ден?

ВАЛЕНТИН

Ами дирете я тогава нощем!

ДУКЪТ

Но нощем са вратите им под ключ,

а ключовете им — на скрито място!

ВАЛЕНТИН

Минете през прозореца тогава!

ДУКЪТ

Е, да, но стаята й е високо

с надвесен зид, така че всеки опит

да стигна със катерене до нея

е свързан със опасност за живота!

ВАЛЕНТИН

Достатъчна ще бъде една стълба

от здрав коноп със две железни куки,

за да достигнете до свойта Херо,

ако я любите като Леандър!

ДУКЪТ

Заклевам ви в дворянската ви кръв:

отде да се снабдя с такава стълба?

ВАЛЕНТИН

А за кога ви трябва?

ДУКЪТ

Засега!

За тази вечер! Любовта веднага

като дете към сладкото посяга!

ВАЛЕНТИН

Във шест часа я имате от мене!

ДУКЪТ

Но аз на срещата ще ида сам —

как мога да я отнеса дотам?

ВАЛЕНТИН

О, тя за тази цел е подходяща —

чудесно ще я скриете под плаща.

ДУКЪТ

Тоз, вашият, например, би ли стигнал?

ВАЛЕНТИН

Престигнал, даже!

ДУКЪТ

Я го разтворете,

за да го видя колко е широк!

ВАЛЕНТИН

Но те са все еднакви, ваша милост!

ДУКЪТ

А как се носи тоз модел, не зная…

Я, дайте да опитам!… О-хо-хо!

Писмо?… „За Силвия“… А туй какво е?

Я виж, та туй е стълбата за мен!

Ще позволите да го разпечатам!

Чете.

„Писмата ми нощуват с тебе, мила,

а входът ти пред мене се затваря —

о, зла съдба, слугите одарила

с несбъднатия блян на господаря!

Отвън, измръзнал той във мрака плаче,

додето те се топлят на гръдта ти:

и теб кълне той, мила, затова че

в леглото си ги пускаш толкоз пъти

и сам кълне се, че ги праща там,

където би желал да бъде сам!“

А туй какво е?

„Таз вечер, Силвия, бъди готова!“

Така, така! И стълбата е тука!

Тъй значи: като оня Фаетон 17 17 Фаетон (мит.) — син на древногръцкия бог на слънцето Хелиос. Той опитал един ден да кара сам колесницата на баща си, но не удържал огнените й коне и за малко не подпалил земята, за което Зевс го сразил с мълнията си. —

но без да си на слънце син — решил си

да скочиш в колесницата небесна

и да опърлиш всичко по земята?

Блести звезда над теб — и ти посягаш?

Марш, марш, нахалнико! Марш, дръзки робе!

Върви, раздавай своите усмивки

на равните си! И ако те пускам,

на моето търпение дължиш го,

а не че си заслужил! И да знаеш,

че тази милост надминава всички,

с които досега съм те обсипал!

Но ако в моите земи останеш

за миг след времето необходимо,

за да си вдигнеш вещите оттук,

гневът ми ще надхвърли всяка обич,

която имал съм към дъщеря си

или към теб!… Недей се оправдава!

Върви, ако животът ти е мил!

Излиза.

ВАЛЕНТИН

Защо не смърт пред тази жива мъка?

Какво е смърт? Нали да си изгонен

от себе си? А Силвия съм аз!

Изгнание от нея, това значи

изгнание от себе си! Или,

със други думи казано, пак смърт!

Без Силвия за мене няма слънце!

Без Силвия за мене няма радост!

Нима с представи само да живея

и с образа й само да се храня?

Не, нощем ако тя не е до мене,

и славеите няма да са сладки!

Не, денем ако тя не е със мене,

и небесата няма да са светли!

Тя моя същина е. Аз изчезвам,

престане ли въздействието нейно

да ме подхранва, стопля, озарява!

Ах, все една е моята присъда:

остана ли — отивам към смъртта си,

замина ли — живота си напускам!

Влизат Протей и Ланс.

ПРОТЕЙ

Търси, търси, трябва да го намерим!

ЛАНС

Ау, ау! Ау го!

ПРОТЕЙ

Кой „го“?

ЛАНС

Този „го“, когото гоним! Един Валентин с оскубана козина!

ПРОТЕЙ

Валентине, ти ли си?

ВАЛЕНТИН

Не.

ПРОТЕЙ

Е, кой си? Духът му?

ВАЛЕНТИН

И дух не съм.

ПРОТЕЙ

Какво си тогава?

ВАЛЕНТИН

Просто никой! Аз съм едно нищо!

ЛАНС

Нищото не може да говори. Да му стоваря ли нещо?

ПРОТЕЙ

На кого?

ЛАНС

На този никой!

ПРОТЕЙ

Да не си посмял, простако!

ЛАНС

Че нали няма да ударя никого? Господарю, нека…

ПРОТЕЙ

Назад ти казах!… Валентине, чувай!

ВАЛЕНТИН

За сладки вести моят слух е глух —

тъй страшно е затъпкан той с горчиви!

ПРОТЕЙ

Тогава мойта ще мълчи, защото

е пълна със отрова за ухото!

ВАЛЕНТИН

О, боже, Силвия?… Нима е мъртва?

ПРОТЕЙ

Не, Валентине!

ВАЛЕНТИН

Не Валентин е тоз пред теб, а труп,

ако не диша Силвия!… Или

от клетвата си тя се е отрекла?

ПРОТЕЙ

Не, Валентине!

ВАЛЕНТИН

Не Валентин е той, а призрак блед,