Уилям Шекспир - Двамата веронци

ДЖУЛИЯ

Ако сърцето ти не свърне нейде.

Вземи това от Джулия, за спомен!

Дава му пръстен.

ПРОТЕЙ

А ти това от мен! Да се сменим!

ДЖУЛИЯ

И таз целувка свята по устата

съюза ни свещен да запечата!

ПРОТЕЙ

Ръката си ти давам в знак на вярност:

ако пропусна във Милано час,

по Джулия забравил да въздъхна,

през следващия час нещастна случка

да ми плати за грозната измяна!

Баща ми чака! Не, не говори!

Зове ме приливът! Ах, не, не този

на сълзите ти! Той ме спира тук!

Прощавай, Джулия!

Джулия излиза.

И нито звук?

Как скромна вярната любов била:

не с думи тя говори, а с дела!

Влиза Пантино.

ПАНТИНО

Синьоре!

ПРОТЕЙ

Ида!… О, прощален миг

с ридаеща душа и ням език!

Излизат.

Верона. На улицата.

Влиза Ланс 10 10 Ланс — името „Launce“ може да означава „копие, пика“, но може да бъде и съкращение от името „Launcelot“. с кучето си.

ЛАНС

Не, трябва ми поне още час, за да си дорева! Целият ни Лансовски род си го има тоя недостатък. Получих си причастието от наследството като оня, блудкавия син, и тръгвам с господин Протей към двора на миланския Дук. Но този мой Сръдльо 11 11 Сръдльо — в оригинала кучето на Ланс се нарича „Crab“, име, свързано навярно с понятието „кисел, намусен“, тъй като „crab“ освен „рак“ значи още и „киселица“. е най-безчувственото куче на света: майка ми плаче, баща ми реве, сестра ми се дере, слугинчето вие, котката чупи пръсти, цялата къща е загубила ума и дума, а този коравосърдечен пес — нито сълза! Камък! Хладен, валчест, речен камък! В сърцето му има толкоз жалост, колкото у някой подъл кучи син! И евреин би заплакал, ако ни видеше как се разделяхме! Баба ми, дето от десет години не вижда, и тя за малко да ослепее от плач, като ме изпращаше! Сега ще ви покажа как беше: тази обувка тука е баща ми… Не, баща ми по-добре да е тази, лявата… Не, не, лявата е майка ми… Не, и така не върви. Хай, да му се не види, как да го реша това?… А така е, така е, на тази подметката й е по-изтъркана. Тази обувка, с дупката, е, значи, майка ми. А тази е баща ми. Ха, така! Дявол да го вземе! Дотук добре. Сега виждате ли тази тояга? Тя е сестра ми. Дето викат: „Жълта като пръст, суха като тръст.“ Тази шапка е слугинята ни, а кучето съм аз… Не, кучето ще си е кучето, а пък аз ще бъда куч… Не, чакайте, обърках се, кучето съм аз, а пък аз съм си аз. Ха, така! Ето как беше. Отивам първо при баща си: „Татко, благослови ме!“ Обувката не трябва да каже дума от вълнение. Само плаче. Аз го целувам, ето така. Той още циври. Отивам при майка си… Ах, защо не може тази тук сега да се разбъбри като смахната! Целувам я и нея, значи… Точно така. И дъхът й без разлика… После отивам при сестра си, гледайте я само, как се люшка и хълца от мъка!… И през цялото време този пес, ей го, седи си и не може да изцеди една сълзица, една думичка да пророни! А вижте ме мен как поливам праха!

Влиза Пантино.

ПАНТИНО

Ланс, бързо, бързо! Какво си се разхленчил бе, човек? Приливът дойде, господарят ти е на палубата, корабът е отвързан! Не чуваш ли? Отвързан е! Ще го изпуснеш и не можеш го догони!

ЛАНС

Първо, е вързан и, второ, и да го изпусна, няма да седна да го гоня!

ПАНТИНО

Ама ти за какво говориш бе!

ЛАНС

За този вързания тук! Това е най-неблагодарният от всички песове на света! И да ме пита човек защо съм се привързал към него!

ПАНТИНО

Хайде бе! Аз ти говоря за кораба, че е отвързан и ще го изтървеш; а изтървеш ли кораба, изтърваш пътуването; изтървеш ли пътуването, изтърваш господаря си; изтървеш ли господаря си, изтърваш службата… Защо ми запушваш устата?

ЛАНС

За да не си изтървеш езика!

ПАНТИНО

Казвам ти го, за да си предупреден!

ЛАНС

Е, щом и утре е ден, защо да бързам? Няма да изпусна нито прилива, нито кораба, нито господаря, нито службата! Ако реката пресъхне, ще я напълня със сълзи, ако вятърът стихне, ще издуя платната с въздишки!

ПАНТИНО

Тръгвай, тръгвай! Пратиха ме да те викам.

ЛАНС

Че викай, кой ти пречи!

ПАНТИНО

А бе ти ще тръгваш ли?

ЛАНС

Вече съм тръгнал! Защо викаш?

Излизат.

Милано. В двореца на Дука.

Влизат Валентин, Силвия, Турио и Скок.

СИЛВИЯ

Поклоннико!…

ВАЛЕНТИН

Госпожо!…

СКОК

Защо се мръщи този?

ВАЛЕНТИН

Навярно от любов!

СКОК

Каква любов? Към вас?

ВАЛЕНТИН

Към моята любима.

СКОК

Друснете му един!