Уилям Шекспир - Двамата веронци

ПРОТЕЙ

Решил от огъня да се избавя,

в морето скочих и сега се давя.

Че Джулия ми пише, скрих нарочно,

боейки се за нашата любов,

а ето че по този повод точно

аз сам изтеглих жребия суров.

О, как напомня утрото любовно

несигурната слава на Април —

едва проблесне слънцето гальовно

и вече облак чер го е закрил!

Влиза отново Пантино.

ПАНТИНО

Синьор Протей, баща ви вече вика,

а вие го познавате поне!

ПРОТЕЙ

Да, ида!… Подчинява се езика,

но, ах, сърцето вика: „Не и не!“

Излизат.

Милано. В двореца на Дука.

Влизат Валентин и Скок.

СКОК

Синьоре! Ръкавицата ви, моля!

ВАЛЕНТИН

Не, мойте са на мен.

СКОК

Е, ваша воля!

Помислих, че желана е за вас.

ВАЛЕНТИН

Я дай насам! Разбира се, е моя!

О, бих я разпознал между безброя

от ръкавички! Силвия!…

СКОК

Синьора Силвия! Синьора Силвия!

ВАЛЕНТИН

Защо викаш, глупако?

СКОК

Защото е далече, господарю!

ВАЛЕНТИН

Но кой ти каза да я викаш?

СКОК

Ами вие я викахте, господарю! Може да съм сбъркал.

ВАЛЕНТИН

Все бързаш!

СКОК

А преди казвахте: „Все се бавиш!“

ВАЛЕНТИН

Стига! Познаваш ли синьора Силвия?

СКОК

Тази, по която ваша милост е лапнал?

ВАЛЕНТИН

Какво? Отде си познал, че съм влюбен в нея?

СКОК

От цял ред признаци, господарю. По примера на господин Протей и вие сте се научили да стоите с ръце, скръстени на гърдите като меланхолик; да се унасяте в любовни песни като глухар; да се движите все самичък като прокажен; да въздишате като ученик, загубил буквара си; да хълцате като девойче, което погребва баба си; да стоите без храна като болен на строга диета; да будувате нощем като богаташ, който се бои от крадци; да говорите носово като просяк на Великден. Фу! Навремето, когато се смеехте, кукуригахте като млад петел; когато вървяхте, стъпвахте като лъв; отказвахте се от храна само след добро хапване; и гледахте меланхолно само вследствие на празна кесия. А сега една мадама ви е преобразила така, че като ви гледам, не мога да позная прежния си господар!

ВАЛЕНТИН

И всички тези недостатъци личат в мен?

СКОК

Те личат и извън вас!

ВАЛЕНТИН

Искаш да кажеш, че и други ги носят?

СКОК

Не, вие ги носите, а други трябва да ги понасят!

ВАЛЕНТИН

Друг да страда от тях? Не вярвам.

СКОК

Тук сте прав, защото извън вас никой друг не страда от толкоз лудости. Но и вие сам сте извън себе си, а пък лудостта е така вътре във вас, че прозира като пикоч през колба 7 7 „…пикоч през колба…“ — в средновековието лекарите често поставяли диагнозите си по изгледа на урината. , и който ви види, тутакси, без да е лекар, познава от какво сте болен.

ВАЛЕНТИН

Запитах те дали познаваш синьора Силвия.

СКОК

Тази, която ядете с очи на трапезата?

ВАЛЕНТИН

И това ли си забелязал? Да, точно тя!

СКОК

Е, не я познавам

ВАЛЕНТИН

Е, как? Знаеш, че съм я гледал, пък не я познаваш?

СКОК

Не е ли една такава, без капка чар?

ВАЛЕНТИН

Напротив! Тя дори е може би не толкоз хубава, колкото чаровна!

СКОК

А, тогава, господарю, всичко ми е съвсем ясно.

ВАЛЕНТИН

Кое „всичко“ ти е съвсем ясно?

СКОК

Това, че тя си е направо грозна, но понеже ви е очаровала, на вас ви се струва, че…

ВАЛЕНТИН

Нищо подобно, хубостта й е невероятна и очарованието й няма цена!

СКОК

Е и това, господарю, е ясно.

ВАЛЕНТИН

Кое е ясно?

СКОК

Че сигур много се рисува и затова хубостта й не е за вярване и чара й никой не цени!

ВАЛЕНТИН

Как никой? Аз го ценя извънредно високо!

СКОК

Та вие изобщо не сте я виждали грозна!

ВАЛЕНТИН

Че кога е била грозна?

СКОК

Преди да се влюбите в нея!

ВАЛЕНТИН

Аз се влюбих в нея, когато я видях, и сега продължавам да я виждам прекрасна!

СКОК

Щом сте влюбен в нея, не можете да я виждате.

ВАЛЕНТИН

Защо?

СКОК

Защото любовта е сляпа. О, ако имахте моите очи или ако вашите виждаха ясно, както по времето, когато се подигравахте на господин Протей, че излизал от къщи без жартиери 8 8 „…без жартиери…“ — развързаните връзки на панталоните, чорапите и обувките са били за Шекспировите съвременници традиционен белег на влюбеност. !

ВАЛЕНТИН

И какво щях да видя тогава?

СКОК

Нейната грозота и собствената си лудост. Защото вашият приятел забравяше да си стегне гащите от любов, а вие от любов още малко и ще почнете да излизате без тях!