Уилям Шекспир - Двамата веронци

Приятел жертва той по неин зов,

а аз бих жертвал зарад любовта

приятелите, себе си, света!

Ти, Джулия, така ме промени,

заради теб от толкоз вече дни

не слушам разум, за света нехая,

от мисли крея, в блянове витая!

Влиза Скок.

СКОК

Простете, господине, но не сте ли

видели господаря ми?

ПРОТЕЙ

Току-що

се разделихме. Вече е на кея.

СКОК

И, значи тъй — зарязал си лакея?

Сега в Милано как ще стигна сам?

Какъв овен съм, само аз си знам!

ПРОТЕЙ

С овчарите се случва всеки ден

да дирят някой рогльо заблуден.

СКОК

Излиза, че според вас господарят

ми е овчар, а аз съм му овена?

ПРОТЕЙ

Една догадка най-проникновена…

СКОК

Тогава моите рога са и негови!

ПРОТЕЙ

…и едно чисто овнешко заключение!

СКОК

Значи, настоявате, че съм овен?

ПРОТЕЙ

Точно. И че господарят ти е овчар.

СКОК

Това не е вярно и аз мога да го опровергая!

ПРОТЕЙ

Пък аз мога да го докажа!

СКОК

Нали овчарят дири овена, а не овенът — овчаря? Аз диря господаря си, не той — мене. Значи, не съм овен.

ПРОТЕЙ

Да, но овенът тича след овчаря за храна, а не обратното. Ти също тичаш след господаря си за заплата, а не той след тебе. Значи, си овен. Сега, вярвам, всичко ти е ясно от „А“ до…

СКОК

До „Бе-е-е!“

ПРОТЕЙ

Добре изблеяно! Само че кажи още нещо: предаде ли писмото ми на синьора Джулия?

СКОК

Да, господине. Заблуденият овен даде писмото ви на блудната овчица, но тя, овчата му блудница, нищо не ми даде!

ПРОТЕЙ

Пасището не е за овни като тебе.

СКОК

А вие какво чакате? Аз да бях, вместо да пасувам, вече да съм го опасъл.

ПРОТЕЙ

Кошара за такива опасни тревопасни!

СКОК

Не искам кошара — искам да си шаря.

ПРОТЕЙ

Не обичаш оградите, а?

СКОК

Наградите ли, господине? Как да не ги обичам! А вашата любима нищо не ми даде, като й занесох писмото ви!

ПРОТЕЙ

Какво ти каза?

СКОК

Кимна.

ПРОТЕЙ

Как кимна?

СКОК

Както й скимна.

ПРОТЕЙ

От горе на долу?

СКОК

И от долу на горе!

ПРОТЕЙ

Слушай, внимавай, ще отнесеш нещо!

СКОК

Аз отнесох писмото ви и каква полза? Нищо вече не ща да отнасям!

ПРОТЕЙ

Бога ми, имаш бърз ум!

СКОК

Бърз-бърз, пък не може да стигне бавната ви кесия!

ПРОТЕЙ

Хайде, какво каза тя? Отвори си устата!

СКОК

Ако и вие си отворите кесията, та моите новини и вашето, дето звъни, да се разминат във въздуха и едновременно да стигнат до получателите си.

ПРОТЕЙ

Добре, дръж за труда ти!

Дава му монета.

Е, какво каза тя?

СКОК

Правичката да ви кажа, господине, работата май трудно ще стане.

ПРОТЕЙ

От какво извади това заключение?

СКОК

От това, че нищо не извадих от нея: щом тя не даде петак за писмовния израз на душата ви, значи, че пет пари не дава за самата нея. Изглежда, че сърцето й е твърдо като стомана, затова пращайте й елмази — само елмазът надвива стоманата!

ПРОТЕЙ

И нищо ли не каза?

СКОК

Нищо. Даже не каза колкото вашето: „Дръж за труда ти!“ Защото и на вас парите ви се свидят, както свидетелства това нещастниче тук; така че си носете в бъдеще посланията сам; а пък аз ще отнеса вашите поздрави на моя господар!

Излиза.

ПРОТЕЙ

Върви закриляй кораба, защото

той всички бури ще издържа твърд,

додето носи тебе, на когото

въжето е предсказаната смърт!

Друг пратеник ще диря. Мойта мила

навярно при вида на тоз овен

писмото ми не е удостоила

със капчица симпатия към мен!

Излиза.

Верона. В градината пред дома на Джулия.

Влизат Джулия и Лучета.

ДЖУЛИЯ

И, значи, ти, Лучета, ме съветваш

да падна във властта на любовта?

ЛУЧЕТА

Съзнателното падане, госпожо,

ни пази от пропадане по-лошо.

ДЖУЛИЯ

А между тез, които ме ухажват,

на тебе кой най-много ти харесва?

ЛУЧЕТА

Избройте ми ги пак и ще ви казвам

оценките на простия си разум.

ДЖУЛИЯ

Да почнем с кавалера Флоримонд 5 5 Флоримонд — в оригинала името на кавалера е Егламур. Промяната е извършена, за да се избягнат някои недоразумения, тъй като сред действащите лица на комедията има един друг Егламур. .

ЛУЧЕТА

Прекрасен рицар, строен, с топъл глас,

но не за мене, ако бях на вас!

ДЖУЛИЯ

Как гледаш на Меркацио тогава?

ЛУЧЕТА

Така: че е богат, ала не става!

ДЖУЛИЯ

А за Протей бих искала да знам.

ЛУЧЕТА

О, боже мой! Ах, как не ме е срам!…