Уилям Шекспир - Двамата веронци

ДЖУЛИЯ

Защо смути те неговото име?

ЛУЧЕТА

Защо ли? О, кой дявол съблазни ме

да дрънкам със такава свобода

за тези благородни господа?

ДЖУЛИЯ

Ала защо спря тъкмо на Протей?

ЛУЧЕТА

Защото превишава много всички,

които изброихте!

ДЖУЛИЯ

А с какво?

ЛУЧЕТА

Със туй, че мойто женско естество

му даде мигом своята награда.

Допада ми, защото ми допада!

ДЖУЛИЯ

И да си дам ръката на Протея?

ЛУЧЕТА

Ако държите мъничко на нея.

ДЖУЛИЯ

А тъкмо той най-слабо ме привлича!

ЛУЧЕТА

Но точно той най-силно ви обича!

ДЖУЛИЯ

Не, той мълчи, такива аз не ща!

ЛУЧЕТА

Покрита жар по топли във пещта!

ДЖУЛИЯ

Не, който люби, винаги говори.

ЛУЧЕТА

Но истинската обич не дърдори!

ДЖУЛИЯ

А аз отде да знам,

когато той е ням?

ЛУЧЕТА

Щом трудността е там,

вземете туй, мадам!

ДЖУЛИЯ

Какво е туй писмо?

ЛУЧЕТА

Ще каже то само!

ДЖУЛИЯ

Не, ти кажи! На тебе кой го даде?

ЛУЧЕТА

На Валентин лукавият лакей,

но писал го е май синьор Протей.

Скок срещна ме и взех писмото аз,

от ваше име и заради вас.

ДЖУЛИЯ

Тъй, значи! Виж я, сводницата млада!

С бележки тайни и със шушу-мушу

ще застрашаваш моята невинност!

Не те е срам! Занятие достойно,

а ти за него пък достойна двойно!

Върни това, на който го е писал,

или сама не ми се връщай вкъщи!

ЛУЧЕТА

За моята услуга ми се пада

не мъмрене, а инаква награда!

Изпуска писмото на земята.

ДЖУЛИЯ

Върви, не искам да те виждам тук!

ЛУЧЕТА

Добре! Додето ум ви дойде друг!

Излиза.

ДЖУЛИЯ

Да бях поне надникнала във него!

Но срам ме е обратно да я викна

и да я моля да извърши туй,

зарад което току-що гълчах я!

Глупачката! Защо не ме накара

да го отворя — знае се отдавна,

че женско „не“ не е дотам беда,

защото често означава „да“.

Какви ги прави любовта! Фу, фу!

Като дете бавачката си драска,

а подир боя моли я за ласка!

Как строго смъмрих милото момиче,

когато то тъй много ме зарадва;

как учех челото си да се мръщи,

когато бе сърцето ми в усмивки!

Сега ще трябва да й искам прошка

за глупостта си… Хей, Лучета!

Влиза отново Лучета.

ЛУЧЕТА

Моля?

Желаете ли нещо, господарко?

ДЖУЛИЯ

Не е ли време вече за обяд?

ЛУЧЕТА

Нима ви трябва и трапеза друга,

като ядете своята прислуга

по всяко време?

Вдига писмото от земята.

ДЖУЛИЯ

Стой! Какво е то?

Какво там вдигна?

ЛУЧЕТА

Нищо!

ДЖУЛИЯ

А защо

наведе се тогава?

ЛУЧЕТА

Зарад тази

изпусната хартийка.

ДЖУЛИЯ

И на нея

ти казваш „нищо“?

ЛУЧЕТА

Нищо е за мен,

понеже не засяга моя милост.

ДЖУЛИЯ

Тогава нека там да си лежи!

ЛУЧЕТА

Да са лъжи? Не, то е чиста правда!

ДЖУЛИЯ

Поемка някаква от твой поклонник!

ЛУЧЕТА

Да. Бих желала да му я изпея,

но намерете съпровод към нея!

ДЖУЛИЯ

Не, по-добре изпей му я самичка

по музиката на „Любовен лек“ 6 6 „Любовен лек“ — в оригинала „Light o’love“ — любовна светлина — популярна по времето на Шекспир любовна песничка, която се споменава и в „Много шум за нищо“ (III действие, 4 сцена). !

ЛУЧЕТА

„Любовен лек“ за нея не отива —

не лек, а много тежък е мотива!

ДЖУЛИЯ

Ако е тъй, ще иска втори глас.

ЛУЧЕТА

Разбира се! Започвайте тогаз!

ДЖУЛИЯ

Защо не ти?

ЛУЧЕТА

Височко е за мен.

ДЖУЛИЯ (взема писмото)

Я дай я тук!… Ах, любовчийка хитра!

ЛУЧЕТА

Не, моля ви се, запазете тона!…

Джулия й удря плесница.

О, тази нота беше много горе!

ДЖУЛИЯ

Така ли!

ЛУЧЕТА

Да, тя просто изпищя!

ДЖУЛИЯ

А таз? Дали е по-приятна тя?

Настъпва я.

ЛУЧЕТА

Не, тя пък беше прекалено ниска!

ДЖУЛИЯ

Разбирам! Значи, още ти се иска?

ЛУЧЕТА

Но аз го правя за синьор Протея!

ДЖУЛИЯ

Пък аз брътвежа му ще разпилея!

Скъсва писмото.

Не пипай там! И още тук се мае!

Парченцата на място остави!

ЛУЧЕТА (встрани)

На туй писмо гневи се, а мечтае

до утре второ да я разгневи!

Излиза.

ДЖУЛИЯ

Поне да бях наистина сърдита!

О, пръсти зли, разкъсали тез думи,

които ви облъхнаха с любов!

Оси, които смучете нектара,

а след това избивате пчелите,

които са го сбирали! Целувам

с молба за прошка всяко дребно късче!

Тук пише: „Мила Джулия“! Не „мила“,

ужасна Джулия, аз твойте букви

ще хвърля върху каменните плочи