СИЛВИЯ
Поклоннико, изглеждате печален!
ВАЛЕНТИН
Щом казвате, навярно тъй изглеждам.
ТУРИО
Изглеждате? Туй значи, че не сте!
ВАЛЕНТИН
Възможно е.
ТУРИО
И значи, сте двуличник?
ВАЛЕНТИН
Навярно съм, но колкото и вий.
ТУРИО
Какъв изглеждам, а не съм например?
ВАЛЕНТИН
Например умен.
ТУРИО
А по какво решихте, че не съм?
ВАЛЕНТИН
По глупостта ви.
ТУРИО
Къде намирате я вие?
ВАЛЕНТИН
Под дрехите ви тя се крие.
ТУРИО
Завиждате ми може би за плаща?
ВАЛЕНТИН
Да, глупостта ви със разкош си плаща.
ТУРИО
Какво?
СИЛВИЯ
Защо сте гневен, синьор Турио? Вие съвсем сменихте цвета си!
ВАЛЕНТИН
Оставете го, мадам — господинът е нещо като хамелеон.
ТУРИО
Който би предпочел да се нахрани с кръвта ви, отколкото да диша един въздух с вас 12 12 „…един въздух с вас…“ — според средновековното вярване хамелеонът се хранел с въздух.
!
ВАЛЕНТИН
Казахте ли нещо, синьоре?
ТУРИО
Заради вас няма да го повтарям!
ВАЛЕНТИН
Позната история — винаги свършвате, преди да сте почнал!
СИЛВИЯ
Признавам, чудна словесна престрелка! И извънредно бърза!
ВАЛЕНТИН
Бяхме добре запасени с муниции, мадам.
СИЛВИЯ
А кой ви е снабдителят, поклоннико?
ВАЛЕНТИН
Самата вие, мадам. Господин Турио заема огъня на своята духовитост от погледа ви и е тъй любезен да изразходва заема си във вашето общество.
ТУРИО
Господине, ако плащате със своя дума на всяка моя, скоро ще ви накарам да фалирате!
ВАЛЕНТИН
Не се съмнявам, уважаеми. Хазната ви сигурно пращи от думи, защото, както личи по ливреите на слугите ви, вие им плащате с редовни месечни обещания.
СИЛВИЯ
Господа, моля ви! Баща ми пристига!
Влиза Дукът.
ДУКЪТ
Отблизо ви обсаждат, виждам, дъще…
Баща ви, Валентине, бил добре.
Дали ще ви зарадват две-три вести
от вашите другари?
ВАЛЕНТИН
Ваша милост,
ще бъда свръхщастлив да са добри!
ДУКЪТ
Вий имате съгражданин на име
Антонио, нали?
ВАЛЕНТИН
Да, ваша милост.
Това е мъж от знатна кръв, почитан
сред гражданството.
ДУКЪТ
Няма ли той син?
ВАЛЕНТИН
Да, има и такъв, че заслужава
един родител с тъй отлична слава!
ДУКЪТ
Вий знаете ли го?
ВАЛЕНТИН
Тъй, както зная
сам себе си — със него от детинство
приятели сме, но докато аз
ленивец бях и без да мисля, пръснах
годините, чиято сладка полза
облича в съвършенство старостта ни,
Протей — това е неговото име —
меда им сбра до края и сега е
на възраст млад, но възрастен по опит,
зелен на вид, но откъм разум зрял,
или накъсо — тъй като хвалбите
не могат стигна неговата стойност —
това е благородник съвършен,
от ни едно достойнство не лишен!
ДУКЪТ
Ей богу, ако всичко туй е вярно,
ще е способен да съветва крал
и фаворит да бъде на кралица!
Добре, добре! С високи препоръки
той тук дошъл е и възнамерява
да служи в двора ми известно време.
Вестта, надявам се, ще ви зарадва.
ВАЛЕНТИН
Ако ми липсва нещо, туй е той!
ДУКЪТ
Тогаз го приемете по достойнство.
На вас говоря, дъще, и на вас,
любезни Турио. За Валентин
молба такава, явно, е излишна.
Веднага ще ви го изпратя тук.
Излиза.
ВАЛЕНТИН
Това е оня рицар, който беше —
разказах ви — готов със мен да дойде,
ако една девойка не държеше
очите му заключени във своите.
СИЛВИЯ
Сега му ги е върнала навярно,
заменяйки ги с друг залог любовен?
ВАЛЕНТИН
Не, мисля, че тя още ги задържа.
СИЛВИЯ
Тогава ще е сляп, а как слепец
могъл би да намери път към вас?
ВАЛЕНТИН
О, любовта е с хиляди очи!
ТУРИО
Аз зная пък, че няма ни едно!
ВАЛЕНТИН
Видели сте я сигурно сами,
понеже тя пред грозното жуми!
Влиза Протей.
СИЛВИЯ
Пристигна гостенинът! Край на всичко!
ВАЛЕНТИН
Добре дошъл, Протей! Госпожо, моля,
на моя пръв приятел докажете,
че той е и за вас добре дошъл!
СИЛВИЯ
От доказателства той няма нужда,
ако това е оня, за когото
вий чакахте тъй жадно новини.
ВАЛЕНТИН
Да, той е. Разрешете му да бъде
слуга на ваша милост редом с мен!
СИЛВИЯ
Не съм заслужила слуга тъй ценен.
ПРОТЕЙ
Напротив, той, мадам, не е заслужил
да служи при тъй ценна господарка!
ВАЛЕНТИН
О, стига сте си служили със тази
игра на кой кого не е заслужил —
вземете го, госпожо, за слуга!
ПРОТЕЙ
Ще бъда горд усърдно да ви служа!
Читать дальше