Уилям Шекспир - Напразни усилия на любовта

КОМАРЧЕТО

Пост без пост? Може, но ще трябва да стоиш затворен.

КРАТУН

Добре, ама когато настъпят отново сияйните дни на мизерията, някои ще видят!

КОМАРЧЕТО

Какво ще видят някои?

КРАТУН

Нищо особено, господин Комарчо. Това, дето им е пред очите. На харестанта всичко трябва да му харесва и затова аз си трая. Слава богу, не съм толерантен като някои други и знам да се сдържам!

Излиза, следван от Комарчето.

АРМАДО

О, аз любя дори почвата — нещо низко, която нейната обувка — нещо по-низко, движена от ногата й — нещо най-низко, тъпче! Но обичайки против устава, аз извършвам вероломство към своята чест, а мигар може да бъде истинска една любов, която започва с измама? Любовта — какъв добър дух! Любовта — какъв подъл дявол! Да, любовта е единственият зъл ангел, известен в природата! Дори Самсон е бил подмамен от нея въпрек исвоята сила! Сам Соломон е бил подлъган от нея въпреки своята мъдрост! Щом стрелата на Купидона е разцепила боздугана на Херкулеса, как да се справи с нея шпагата на един испанец? Този палав бог не обръща внимание на предизвикателствата от първа и втора степен, не спазва правилата на фехтовката и изобщо не признава дуела като такъв! Ние, мъжете, го оскърбяваме, наричайки го хлапе, но това хлапе тържествува над нас, мъжете! Прощавай, храброст! Ръждясвай, шпага! Млъкни, барабан! Вашият повелител е ранен от любов! Да, аз любя! Дух на любовните рими, ръката подкрепи ми! Чувствам, че сонета напира! Дири, ум! Лети, перо! Усещам талант за цял фолиант!

Излиза.

В парка.

Влизат Френската принцеса, Розалина, Мария, Катерина, Бойе, Придворни и Слуги.

БОЙЕ

Сега, мадам, сберете ум и чар,

спомнете си кого баща ви праща,

къде го праща и с каква задача:

вам падна се заслужената чест

да преговаряте с такъв носител

на всичките човешки съвършенства,

какъвто е великият Наварец.

И спорът е за туй, чия да бъде

властта над Аквитания — земя,

добра да бъде зестра за кралица;

очарованието си разлейте

тъй щедра, както нявга пестелива

природата била е към света,

когато всичките си красоти

на вас е дала, взимайки от други.

ПРИНЦЕСАТА

Добри Бойе, макар да е оскъдна,

не иска хубостта ми да се кичи

с цветистата ви реч — във тази област

е важен погледът на купувача,

а не викът на шумния търговец.

За дарбите си също не желая

хвалби да чувам, тъй като усещам,

че умно като хвалите ума ми,

сам искате да блеснете със ум…

Но делово с човека на делата:

добри Бойе, вий чули сте безспорно

хилядогласната мълва да казва,

че кралят на Навара бил се свързал

със строг обет да учи три години

и че, додето бил обетът в сила,

жена не бивало и да се мерне

във близост на смълчания му двор;

затуй уместно смятам да запитам,

преди да вляза в парка, как той гледа

на визитата ми, и вас изпращам,

понеже качествата ви познавам,

във качество на мой парламентьор.

Кажете му, че френската принцеса

би искала да има среща с него

по нетърпящ отлагане въпрос.

Побързайте, а ние тук смирено

ще чакаме високата му воля!

БОЙЕ

Таз чест ме прави горд. Ще се старая

да се завърна със приятни вести!

Излиза.

ПРИНЦЕСАТА

Старателни сме всички ние, зная,

в стремежа си към почести по-чести!

Известно ли е, господа, кой още

е дал монашески обет със краля?

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Лонгвил.

ПРИНЦЕСАТА

Какво сте чували за него?

МАРИЯ

Аз срещнах го в Нормандия, мадам,

когато граф Жак Фокънбридж венча

със празненства големи дъщеря си

за граф дьо Перигор, и според мен

въпросният Лонгвил е благородник,

умел в изкуствата и с бойна слава,

комуто просто всичко се удава.

Петни му чара само туй едно —

ако изобщо има чар с петно,

че неговата мисъл духовита

в нападките си тъй е упорита,

че щом над нещо прави си забава,

то нищо от туй нещо не остава!

ПРИНЦЕСАТА

Изглежда, че е присмехулник, а?

МАРИЯ

Които знаят го, твърдят така.

ПРИНЦЕСАТА

На този хумор шумната река

пресъхва бърже. Другите кои са?

КАТЕРИНА

Един от тях е младият Дюмен.

За добродетелите си обичан

от любещите добродетелта,

повярвайте, мадам, опасен той е,

защото е, без сам да го съзнава,

тъй умен, че би минал и без хубост,

тъй хубав, че би минал и без ум!…

У нас, в двореца Д’Алансон, видях го…