Уилям Шекспир: Напразни усилия на любовта

БИРОН

В което, надявам се, е наблъскал сто огромни фрази по един дребен случай!

ЛОНГВИЛ

Тъкмо случай да се позабавляваме! Да ни помага бог!

БИРОН

За какво: да го изтърпим докрай или да сдържим смеха си?

ЛОНГВИЛ

Да го изслушаме с по-малко забележки и да се смеем не много гръмко; или да се удържим от едното и другото.

БИРОН

Добре. Ще се изкачим във веселието дотам, докъдето е издигнал стъпалата на високия си стил!

КРАТУН

Писмото, господине, говори за мен във връзка със Жакнета, понеже бях уличен във връзка с нея.

БИРОН

Е как беше уличен?

КРАТУН

Просто уличен, макар че не на улицата, а в парка. То беше само едно вместопрестъпление, а господин приставът вика: „Три стават!“ Защото, казва, по трите точки си престъпил устава формално. Първо, пристъпил си към нея — значи: „пристъпление“; второ, целунал си я право в устата — значи: „противоуставно“; и трето, пипал си й формите — значи "формално".

БИРОН

И какво е заключението?

КРАТУН

Ами такова, заключение, с ключ. Само че не какво, а за колко! О, аз горкият!

КРАЛЯТ

Желаете ли да изслушате това писмо?

БИРОН

Както се слуша гадател!

КРАТУН

Гаден испанец — и аз това казвам!… Ами то човек като е прост, ваша милост, поддава се на плътта!

КРАЛЯТ (чете)

„Върховни наместнико на небосвода, велики властелине на Навара, земно божество на душата ми и хранителю на бедната ми плът…“

КРАТУН

Дотук още няма за Кратун!

КРАЛЯТ (чете)

„…Тъй се случи…“

КРАТУН

Ами случи се я! На него ако се случи, ще изпусне ли случая?

КРАЛЯТ

Тихо!

КРАТУН

Че кой шуми, ваша милост? Ние с нея съвсем тихичко, а той като…

КРАЛЯТ

Ни дума повече!

КРАТУН

И аз това казвам, ваша милост — защо ви е да четете натам другите думи?

КРАЛЯТ (чете)

"…Тъй се случи, че нападнат от черната меланхолия, реших да поверя своето мрачно тягостно настроение на свръхблаготворното въздействие, което целителният балсам на Вашия въздух ми предлагаше. И, както е вярно, че съм дворянин, възнамерих да предприема една разходка. „По кое време?“ Към часа шест, когато кравите най-охотно пасат, птичките най-сладкозвучно пеят, а людете сядат край трапезата за това храноприемане, което зоват "вечеря". Толкоз на въпроса "По кое време?" Следва въпросът „На каква почва?“, при което става дума за почвата, върху която се разхождах. Тази почва е Вашият парк. Колкото до въпроса „На кое място?“ — сиреч къде точно станах свидетел на крайно отблъскващото и във висша степен осъдително произшествие, извличащо от белоснежното ми перо катраненочерното мастило, което Вие в този миг съзирате, гледате и виждате — това място лежи в посока северо-североизток от западния ъгъл на причудливата плетеница от лехи и пътечки, която носи името „Ваша градина“. Там аз видях този прост овчар, тази недостойна мишена на вашия присмех…"

КРАТУН

Това да е за мен?

КРАЛЯТ (чете)

„…тази неука и невежествена душа…“

КРАТУН

За мен е май!

КРАЛЯТ (чете)

„…този низък слуга…“

КРАТУН

За мен ще е!

КРАЛЯТ (чете)

„…този, доколкото помня, се казва Кратун…“

КРАТУН

Това е! За мен е!

КРАЛЯТ (чете)

„…в щение и общение, противни на оповестените от Вас изричен указ и забранителен устав, с една… О, не е по силите ми да го изрека!… С една…“

КРАТУН

Женска!

КРАЛЯТ (чете)

„…С една дъщеря на прамайка ни Ева, с едно създание на противния нам пол…“

КРАТУН

Ами, противен!

КРАЛЯТ (чете)

„…или, за да бъда по-лесно разбран от Ваша милост, с една жена! Пришпорван от вечно живото в мен съзнание за своя дълг, аз ви го изпращам, за да му въздадете заслуженото възмездие посредством изпълнителя на светлата Ви власт Антони Пън, човек с държание, достойнство и отлично име…“

ПЪН

Аз! Антони Пън, с ваше разрешение!

КРАЛЯТ (чете)

„…Що се отнася до Жакнета — тъй се нарича това вместилище на страсти, което изненадах в ръце тена гореказания момък, аз ще я задържа под мой надзор, готов при първи милостив знак от Ваша страна да представя въпросния низък съд на греха пред високия съд на Вашата добродетел. Приемете, моля, дълбокото уважение на Вашия изгарян от бушуващия огън на чувството за дълг, Дон Адриано де Армадо.“

БИРОН

Не е толкоз добро, колкото очаквах, но все пак е най-доброто, което съм чувал досега.

КРАЛЯТ

Точно, най-добро в лошото. А ти, любезни, какво ще кажеш за всичко това?