Шеговито обръщение към момчето-актьор, което играело женските роли в трупата. В Шекспирово време жени не са играели на сцената.
Еней — троянски герой, който след опожаряването на Троя бил приютен от картагенската царица Дидона, която се влюбила в него и после, изоставена, се хвърлила в горяща клада.
Приам — цар на Троя, войната за която е възпята в Омировата „Илиада“.
Пир — герой от Троянската война. Син на Ахкла, за чиято смърт отмъщава на троянците в цитирания пасаж.
С името Хиркания по Шекспирово време наричали страните, разположени на изток от Каспийско море.
Илион е другото име на Троя. В случая става дума за дървения кон, скрити в който първите гръцки бойци се промъкнали в укрепения град.
Еднооки гиганти, които ковели неотразимите оръжия на боговете.
“… вземете колелото й…„ — Фортуна е изобразявана стъпила върху въртящо се колело.
Хекуба — царица на Троя, която след смъртта на синовете й и изгарянето на града била отведена като робиня в Тракия. Тук тракийският цар Полимнестор заповядал да бъде убит най-младият й син Полидор и тя за отмъщение, привличайки го нощем с измамата за богатството, скрито сред развалините на Троя, го ослепила и убила двамата му сина.
По Шекспирово време черният дроб е бил смятан за вместилище на смелостта.
„… правостоящите от партера…“ — в английския театър от XVI в. зрителите в евтиния партер са стоели прави, а по-знатната публика е седяла в ложите наоколо.
Ирод (библ.) — Юдейският цар Ирод е бил популярен персонаж от средновековните мистерии. Неговото име е в случая синоним на театрален злодей, гръмко деклариращ своята кръвожадност.
Вулкан (мит.) — бог на огъня у древните римляни. Покровител на ковачите.
„… на хамелеонска диета…“ — Съгласно някогашното поверие хамелеонът се хранел с въздух.
На народните празненства в средновековна Англия е била много популярна една танцова игра, при която танцуващият е представлявал конник, яхнал коня си. По Шекспирово време тази игра е била излязла от мода, за което намеква и цитираният куплет от баладата.
Пролог — или Хор — така в Шекспировия театър се е наричал актьорът, който е произнасял текста на пролога, помагащ на зрителите да разберат правилно пиесата.
Хеката (мит.) — гръцка богиня на мрака, повелителка на нощните духове.
Дългите пера на шапките и изкуствените рози, украсяващи обувките, са принадлежали към актьорския костюм от Шекспирово време.
Фунт — английска лира.
Изразът произлиза от молитвата: „Пази ръцете ми от кражба и грабеж!“
Прочутият със своята жестокост римски император Нерон (37–68 г.) бил убиец на своята майка Агрипина.
Образът на пилигрима — поклонник, тръгнал към своята светиня — е традиционен за влюбения от Шекспирово време.
Според средновековната легенда една хлебарска дъщеря отказала да даде хляб на Христос и затова била превърната в кукумявка.
В Англия на деня на св. Валентин (14 февруари) първата девойка, която момъкът срещал, ставала негова избраница — валентинка.
Личната охрана на мнозина владетели от Средновековието била съставена от швейцарски наемници.
Гигантите били митично великанско племе, което се разбунтувало срещу боговете и опитало да превземе Олимп, но било победено и изтребено.
Съществувало поверие, че пеликанът изхранва малките си със собственото си месо и кръв.
Йохен — изглежда, това е било името на съдържателя на кръчмата в съседство с театър „Глобус“.
По-долу гробарят казва, че работи от 30 години; от това следва че и Хамлет е тридесетгодишен. Но той е студент, а и Лаерт говори за неговата любов като за младежко увлечение. С противоречия от този вид нерядко се сблъскваме при Шекспир.
Пелион — планина в Тесалия, Гърция.
Тази зона е т.н. Емпирея — тази част на небето в старата космогония, в която се движат слънцето, луната и звездите.
Читать дальше