Сидни Шелдън - Пясъците на времето

„Той се справи — помисли тя. — И съвсем сам. — Ще разкажа на сестрите какво се е случило.“

И тогава си спомни. Никога нямаше да може да разкаже за това на никого. Когато се върне в манастира, там щеше да има само тишина до края на живота й. Изпита особено чувство.

Хайме каза на Феликс:

— Премести се, приятелю. Аз ще карам.

Той хвърли куфарчето на задната седалка.

— Добре ли мина всичко? — попита Ампаро.

Хайме се засмя.

— По-добре не би могло да бъде. Не бива да забравям да благодаря на полковник Акока за визитната картичка.

Колата тръгна надолу по улицата. При първата пресечка, Кале де Тудела, Хайме зави в ляво. Изведнъж, съвсем неочаквано пред колата изникна полицай и направи знак да спрат. Хайме натисна спирачката. Сърцето на Меган заби силно.

Полицаят дойде до колата.

Хайме попита спокойно:

— Какъв е проблемът, господин полицай?

— Проблемът, сеньор, е, че се движите в неправилната посока в еднопосочна улица. Освен ако можете да докажете, че сте законно сляп, ще имате неприятности. — Той посочи към знака в началото на улицата. — Улицата е маркирана ясно. Автомобилистите трябва да уважават такъв знак. Това е причината да бъде поставен тук.

Хайме каза с извинителен тон:

— Хиляди извинения. Приятелите ми и аз разговаряхме толкова оживено, че не видях знака.

Полицаят се надвеси над прозореца на шофьора. Започна да гледа Хайме с удивление.

— Ще бъдете ли така добър да си покажете документите, моля.

— Разбира се — каза Хайме.

Той посегна надолу към пистолета, който беше под якето му. Феликс бе готов да действа. Меган затаи дъх. Хайме се престори, че търси из джобовете си.

— Зная, че са тук някъде.

В този момент от другата страна на площада се чу силен вик и полицаят се обърна да погледне. На ъгъла един мъж биеше жена, удряйки я с юмруци по главата и раменете.

— Помощ! — крещеше тя. — Помогнете ми! Ще ме убие!

Полицаят се поколеба само за момент.

— Чакайте тук — разпореди той.

Затича се надолу по улицата към мъжа и жената.

Хайме превключи на скорост и натисна педала. Колата се понесе по еднопосочната улица, като разпръскваше насрещните превозни средства със сърдито свирещ клаксон. Когато стигнаха пресечката, Хайме направи още един завой по посока на моста, който водеше извън града по Авенида Санчес де Архона.

Меган погледна към Хайме и се прекръсти. Едва дишаше.

— Щяхте ли… щяхте ли да убиете полицая, ако този човек не бе нападнал жената?

Хайме не си даде труд да отговори.

— Жената не беше нападната, сестро — обясни Феликс. — Това бяха наши хора. Ние не сме сами. Имаме много приятели.

Лицето на Хайме беше мрачно.

— Ще трябва да се отървем от тази кола.

Напуснаха предградията на Валядолид. Хайме зави по шосе H 620, магистралата за Бургос, на път за Логроньо. Внимаваше да се придържа към ограничението за скоростта.

— Ще се отървем от колата, веднага щом отминем Бургос — обяви той.

„Не мога да повярвам, че това се случва с мен — мислеше си Меган. — Избягах от манастира, бягам от войниците и се возя в открадната кола с терористи, които току-що са ограбили банка. Господи, какво още си ми намислил?“

Полковник Рамон Акока и десетина членове на Групата за специални операции бяха в разгара на оперативно съвещание. Изследваха голяма карта на областта.

Гигантът с белега каза:

— Очевидно е, че Миро се е отправил на север към страната на баските.

— Това може да означава Бургос, Виториа, Логроньо, Памплона или Сан Себастиан.

„Сан Себастиан — помисли Акока. — Но аз трябва да го хвана, преди да е стигнал дотам.“ Спомняше си гласа на телефона: „Времето ви изтича.“ Не можеше да си позволи да не успее.

Те караха през полегатите хълмове, простиращи се пред Бургос.

Хайме мълчеше зад кормилото. Когато най-после проговори, каза:

— Феликс, когато стигнем до Сан Себастиан, искам да се подготвим за освобождаването на Рубио от полицията.

Феликс кимна.

— Ще бъде удоволствие. Ще ги побъркам.

Меган каза:

— А какво ще стане със сестра Лучия?

— Какво?

— Не казахте ли, че тя е била пленена също?

— Да, но вашата сестра Лучия се оказа, че е криминален престъпник, търсена от полицията за убийство.

Новината потресе Меган. Тя си спомняше как Лучия бе поела ръководството и ги бе убедила да се скрият в планината. Сестра Лучия й харесваше.

Тя каза настоятелно:

— След като ще спасявате Рубио, би трябвало да се погрижите и за двамата.