Сидни Шелдън - Пясъците на времето

След като бяха пътували цяла нощ, призори те спряха. Меган и Ампаро Хирон стояха настрана, докато Хайме Миро и Феликс Карпио разглеждаха картата.

— Има четири мили до Медина дел Камапо — каза Хайме. — Нека го заобиколим. Там има разположен постоянен армейски гарнизон. Ще продължаваме да вървим на североизток до Валядолид. Ще стигнем там през ранния следобед.

„Лесно“ — помисли радостно сестра Меган.

Бяха прекарали дълга и изтощителна нощ без почивка, но Меган се чувстваше чудесно. Хайме нарочно насилваше групата, но Меган разбираше какво прави той. Той я изпитваше, очаквайки тя да се огъне.

„Добре, ще бъде изненадан“ — мислеше си тя.

Всъщност Хайме Миро беше заинтригуван от сестра Меган. Поведението й съвсем не беше това, което се очакваше от една монахиня. Тя бе далеч от манастира, пътувайки през непознати места, преследвана, а изглеждаше, че й е приятно.

„Що за монахиня е тя?“ — питаше се Хайме Миро.

Ампаро Хирон беше по-малко впечатлена.

„Бих се радвала да се отърва от нея“ — мислеше си тя.

Стоеше близо до Хайме, оставяйки монахинята да върви с Феликс Карпио.

Природата беше дива и живописна, галена от нежното благоухание на летния вятър. Отминаваха стари села, някои от които безлюдни и самотни. Високо на един хълм видяха стар изоставен замък.

За Меган Ампаро приличаше на диво животно — придвижвайки се без усилие по хълмове и долини, без да се уморява.

Когато няколко часа по-късно Валядолид най-после изникна в далечината, Хайме ги спря. Той се обърна към Феликс:

— Уредено ли е всичко?

— Да.

Меган се запита какво точно е било уредено и откри много бързо.

— Томас има указания да се срещне с нас на арената за борба с бикове.

— По кое време затварят банката?

— В пет часа. Има много време.

Хайме кимна.

— Днес ще получим тлъсто заплащане.

„Мили Боже, те ще ограбват банка“ — помисли Мегип.

— А кола? — попита Ампаро.

— Няма проблем — увери я Хайме.

„Ще я откраднат — помисли Меган. Приключението малко надхвърляше това, което й се искаше. — Бог няма да хареса това.“

Когато групата стигна предградията на Валядолид, Хайме предупреди:

— Движете се всред тълпата. Днес има борби с бикове и ще има хиляди хора. Няма да се делим.

Хайме Миро беше прав по отношение на тълпите. Меган никога не беше виждала толкова много хора. Улиците гъмжаха от пешеходци, автомобили и мотоциклети, защото борбите бяха привлекли не само туристи, но и жители от съседните градове. Дори и децата по улиците играеха на борба с бикове.

Меган беше очарована от тълпите, шума и блъсканицата около себе си. Гледаше лицата на минувачите и мислеше за живота им.

„Скоро ще се върна в манастира, където няма да ми бъде разрешено да гледам повече ничие лице. Най-добре да се възползвам от това, докато мога.“

Тротоарите бяха изпълнени с продавачки, които излагаха дребни украшения, религиозни медали и кръстове. Навсякъде се разнасяше пикантната миризма на тестени изделия, пържещи се във врящо олио.

Меган изведнъж усети колко е гладна.

Феликс Карпио каза:

— Хайме, всички сме гладни. Нека опитаме някои от тези неща.

Феликс купи четири и подаде едно на Меган.

— Опитайте това, сестро. Ще ви хареса.

Беше чудесно. През толкова много години от живота си тя трябваше да приема храната не за удоволствие, а за да поддържа тялото си за славата на Бога.

„Това е за мене“ — помисли Меган непочтително.

— Арената е натам — каза Хайме.

Те последваха тълпите покрай парка в центъра на града към Пласа Пойненте и после до Пласа де Торос. Самата арена беше в огромно кирпичено триетажно здание. На входа имаше четири гишета за билети. От лявата страна имаше надписи „На слънце“, а от дясната — „На сянка“. Стотици хора чакаха на опашка за билети.

— Почакайте тук — заповяда Хайме.

Той се отправи към група спекуланти, които продаваха билети.

Меган се обърна към Феликс:

— Борби с бикове ли ще гледаме?

— Да, но не се притеснявайте, сестро — увери я Феликс. — Ще видите, че е интересно.

„Да се притеснявам?“ — помисли Меган.

Тя се радваше. В сиропиталището една от нейните фантазии бе, че баща й е бил голям тореадор и Меган бе прочела всички книги за борби с бикове, до които бе могла да се добере.

Феликс й каза:

— Истинските борби с бикове се провеждат в Мадрид и Барселона. В борбите тук ще участват новилерос, вместо професионалисти. Те са аматьори. Не са получили „алтернатива“.