Какво говорят, по дяволите, учуди се Купър. Стана девет и половина. Време е да тръгват.
Гласът на Трейси:
— Не ми казвай откъде си научил всичко това, положително си ходил с някоя красива портиерка.
Непознат женски глас:
— Goede morgen, mevrouw, mijnheer.
Гласът на Джеф:
— Няма красиви портиерки.
Учуден женски глас:
— lk begrijp het niet.
Гласът на Трейси:
— Обзалагам се, че ти ще намериш и такива.
— Какво става долу, по дяволите? — запита Купър.
Детективите объркано се спогледаха.
— Не зная. Камериерката вика управителя по телефона. Влязла е да почиства, но казва, че не разбира нищо… чува гласове, но не вижда хора.
— Какво?
Купър скочи на крака и полетя надолу по стълбите. Миг след това той и двамата детективи нахълтаха в апартамента на Трейси. Освен обърканата камериерка вътре нямаше никой. На масичката пред кушетката се въртеше магнетофон.
Гласът на Джеф:
— Струва ми се, че ще променя мнението си за това кафе. Още ли е топло?
Гласът на Трейси:
— Ъхъ.
Купър и детективите не вярваха на очите си.
— Н… нищо не разбирам — запелтечи единият от детективите.
— Кой е спешният телефон на полицията? — изръмжа Купър.
— Двадесет и две, двадесет и две, двадесет и две.
Купър отиде бързо до телефонния апарат и набра номера.
Записаният на магнетофонната лента глас на Джеф тъкмо казваше:
— Знаеш ли, вече наистина съм убеден, че тяхното кафе е по-добро от нашето. Чудя се как ли го правят?
Купър изкрещя в телефонната слушалка.
— Тук е Даниел Купър. Намерете инспектор Ван Дурен. Кажете му, че Уитни и Стивънс са изчезнали. Кажете му да провери гаража и да види дали фургонът е тръгнал. Аз отивам в банката — после тръшна слушалката.
Гласът на Трейси говореше:
— Пил ли си някога кафе, варено с черупки от яйца? Наистина е…
Купър изхвърча през вратата.
— Всичко е наред — каза инспектор Ван Дурен. — Фургонът е излязъл от гаража. Сега пътуват към нас.
Ван Дурен, Купър и двамата детективи стояха на полицейския команден пункт върху покрива на сграда срещу „Амро банк“.
— Вероятно са решили да пришпорят плановете си — каза инспекторът, — след като са разбрали, че са подслушвани. Успокойте се, приятелю. Погледнете!
Той побутна Купър към широкоъгълния телескоп, поставен върху покрива. Долу на улицата облечен в портиерски дрехи мъж лъскаше най-внимателно месинговата плоча на банката… уличен чистач метеше улицата… на ъгъла стоеше продавач на вестници… трима работници правеха нещо. Всички носеха миниатюрни радиостанции.
— Пост А? — обади се от своята радиостанция Ван Дурен.
— Чувам ви, господин инспектор — отвърна портиерът.
— Пост Б?
— Да; господине — обади се уличният чистач.
— Пост В?
Продавачът на вестници вдигна очи и кимна.
— Пост Г?
Работниците прекъснаха работата си и единият от тях се обади:
— Тук всичко е наред, господине.
Инспекторът се обърна към Купър:
— Не се безпокойте. Златото все още е на сигурно място в банката. Единственият начин да сложат ръка върху него е да дойдат да си го вземат. В момента, в който влязат в банката, двата края на улицата ще бъдат отрязани. Няма начин да се измъкнат. — Той погледна часовника си. — Фургонът всеки момент трябва да се покаже.
Напрежението в банката също нарастваше. Служителите бяха уведомени, а на охраната бе наредено да помагат в товаренето на златото в бронирания автомобил след неговото пристигане. Всички бяха длъжни да оказват пълно съдействие.
Преоблечените детективи продължаваха да работят пред банката, като от време на време хвърляха скрити погледи към улицата и очакваха появата на камиона.
Инспектор Ван Дурен запита за десети път от покрива:
— Някакъв знак от дяволския автомобил?
— Nee.
Полицейският детектив Уиткамп погледна часовника си.
— Закъсняват с цели тринадесет минути. Ако те…
Радиостанцията изпука.
— Господин инспектор! Камионът току-що се появи! Пресича Розенграхт и се насочва към банката. След малко и вие ще го видите от покрива.
Въздухът мигновено се зареди с електричество.
— Всички постове, внимание! — Инспектор Ван Дурен започна да нарежда бързо по радиостанцията. — Рибките влязоха в мрежата. Оставете ги да плуват свободно.
Сив брониран автомобил приближи входа на банката и спря. Докато Купър и Ван Дурен наблюдаваха, двама души в униформи слязоха от автомобила и влязоха в банката.
— Къде е тя? Къде е Трейси Уитни? — викна Даниел Купър.
Читать дальше