Сидни Шелдън - Ако утрото настъпи

— Как влязохте в неговата къща?

— Позвъних на входната врата и господин Романо ме покани вътре.

— Той обаче твърди друго. От задната страна на къщата има счупен прозорец и той смята, че вие сте се вмъкнали през него. Съобщи на полицията, че ви е хванал, когато сте се измъквали с картината на Реноар, и при опит да ви спре, вие сте стреляли в него и сте избягали.

— Това е лъжа! Аз…

— Да, лъжата е негова и къщата е негова, но пистолетът е ваш. Имате ли представа с кого сте се захванали?

Трейси поклати замислено глава.

— Тогава ще ви разкажа каква е реалната действителност. Този град е хванат много здраво от семейство Орсати. Нищо не може да стане без съгласието на Антъни Орсати. Ако се нуждаете от разрешително за построяване на ограда, за асфалтиране на шосе, ако се интересувате от бизнес с момичета, комар или наркотици, тогава трябва да се оправяте с Орсати. Джо Романо започна кариерата си като негово доверено лице. Сега е водеща фигура в организацията на Орсати. — Той я погледна с удивен поглед. — И вие сте се осмелили да влезете в къщата на Романо и да вдигнете оръжие срещу него!

Трейси седеше мълчаливо, останали без капка сила. Най-сетне успя да запита:

— Вярвате ли в онова, което ви разказах?

Той се усмихна.

— Вие сте ужасно права. Всичко е толкова искрено, че е изключено да не е вярно.

— Можете ли да ми помогнете?

— Ще се опитам — каза бавно той. — Всичко бих дал само и само да можех да ги тикна зад решетките. Те обаче владеят целия град и повечето от съдиите в него. Дадат ли ви под съд, така ще ви натикат в миша дупка, че няма да видите повече бял ден.

Трейси го погледна озадачено.

— Ако ме дадат под съд ли?

Поуп се изправи и започна да крачи напред-назад из тясната килия.

— Не искам да ви изправям пред съда, защото, повярвайте ми, това ще бъде негов съд. Има само един съдия, когото Орсати все още не е успял да купи. Казва се Хенри Лорънс. Ако успея да го склоня да гледа вашето дело, тогава съм почти сигурен, че ще мога да направя нещо за вас. Не е много етично, но ще поговоря лично с него. Той мрази Орсати и Романо не по-малко от мен. Сега не ни остава нищо друго, освен да се заемем със съдията Лорънс.

Пери Поуп успя да издейства телефонен разговор на Трейси с Чарлс. Трейси чу познатия глас на секретарката на Чарлс.

— Кабинетът на господин Станхоуп.

— Хариет. Обажда се Трейси Уитни. Там ли е?…

— О! Знаете ли откога се мъчи да се свърже с вас, госпожице Уитни, но няма никакъв телефонен номер. Госпожа Станхоуп изгаря от нетърпение да обсъди сватбените приготовления с вас. Можете ли да й се обадите при първа възможност…

— Хариет, много ви моля, свържете ме с господин Станхоуп.

— Съжалявам, госпожице Уитни. В момента пътува за Хюстън, където ще има среща. Оставете ми телефонния си номер и тогава съм сигурна, че той сам ще ви потърси веднага щом се освободи.

— Аз… — Нямаше как да я търси в затвора. Поне докато не намери начин да му обясни първо как стоят нещата. — Аз… аз ще го потърся отново. — Постави едва-едва обратно слушалката.

Утре. Мисълта на Трейси течеше бавно и уморено. Утре ще обясни всичко на Чарлс.

Същия следобед преместиха Трейси в по-голяма килия. Поднесоха й чудесна топла вечеря, поръчана в ресторант, а малко по-късно се появиха и свежи цветя с прикачена към тях бележка: ГОРЕ ГЛАВАТА, ЩЕ СВИЕМ ПЕРКИТЕ НА ТОВА КОПЕЛЕ. ПЕРИ ПОУП.

На следващата сутрин той отново посети Трейси. В мига, в който забеляза усмивката на лицето му, тя разбра, че й носи добри новини.

— Имате късмет — възкликна той. — Току-що идвам от съдията Лорънс и от Топър, областния прокурор. Топър се разкрещя като ужилен, но накрая сключихме сделката.

— Сделка ли?

— Разказах на съдията Лорънс цялата ви история. Съгласи се да приеме тезата, че се признавате за виновна.

Трейси го погледна поразена.

— Че се признавам за виновна ли? Но аз не съм виновна…

Той я прекъсна с вдигане на ръка.

— Чуйте ме. Признаете ли се за виновна, спестявате на щата разноските по делото. Убедих съдията, че не сте откраднали картината. Той знае що за човек е Джо Романо и ми повярва.

— Но… ако се призная за виновна, какво ще ми направят тогава? — запита бавно Трейси.

— Съдията Лорънс ще ви осъди на три месеца затвор с…

— Затвор!

— Почакайте малко. Той ще прекрати делото и вие ще получите условна присъда, с право да напуснете щата.

— Но тогава… тогава ще имам полицейско досие.