Сидни Шелдън - Ако утрото настъпи

— Дойде тук за едно малко развлечение, нали? Е, добре Джо ще ти го достави.

Тя се опита да извика, но викът й прозвуча като шепот:

— Пуснете ме да си ида!

Той разкъса блузата й.

— Ей! Я виж какви цицки! — процеди през зъби той и започна да я пощипва за зърната. — Съпротивлявай се малката — прошепна той. — Обичам това.

— Пуснете ме да си ида!

Той се притискаше все по-силно и по-силно и й причини болка. Трейси почувства как я сваля на пода.

— Обзалагам се, че никога не те е любил истински мъж — каза той. Джо легна върху нея, притисна я тежко с тяло и ръцете му зашариха по бедрата й. Трейси го блъсна слепешката и пръстите й напипаха пистолета. Тя го грабна и неочаквано проехтя силен изстрел.

— О, Боже! — простена Романо.

Ръцете му внезапно се отпуснаха. Трейси видя ужасена през някаква кървава мъглявина как той се претърколи от нея, падна върху пода и се хвана за едната страна.

— Застреля ме, кучко такава. Застреля ме…

Трейси стоеше като закована, неспособна да направи дори едно движение. После почувства, че ще повърне. Режещата болка в очите й продължаваше да пари. Изправи се с мъка на крака, обърна се и се отправи с олюляващи се стъпки към някаква врата в дъното на стаята. Отвори я. Оказа се баня. Едва успя да се добере до мивката, напълни я със студена вода и започна да плакне очите си, докато болката попремина и погледът й се изясни. Огледа се в огледалото. Очите й бяха кръвясали, в тях прозираше нещо обезумяло. Господи, току-що убих човек. Върна се с бързи крачки във всекидневната.

Джо Романо лежеше на пода, а кръвта му се стичаше върху белия килим. Трейси се приведе с побледняло лице към него.

— Съжалявам — промълви тя. — Нямах намерение…

— Линейка… — дишаше на пресекулки.

Трейси пристъпи бързо към поставения върху бюрото телефон и набра номера. Когато се опита да заговори, думите едва прозвучаха от гърлото й.

— Изпратете веднага линейка. Адресът е площад Джаксън 421. Убит е човек!

Тя постави обратно слушалката и погледна надолу към Джо Романо. О, божичко, помоли се тя, не го оставяй да умира: Знаеш, че не исках да го убивам. Тя коленичи на пода, за да види дали още е жив. Очите му бяха затворени, но продължаваше да диша.

— Линейката пристига — обеща му Трейси.

После побягна.

Постара се да не тича, понеже се страхуваше да не привлече вниманието на околните. Попридърпа жакета си, за да прикрие разкъсаната си блуза. На четвъртата пресечка след къщата Трейси се опита да вземе такси. Преминаха няколко таксита, пълни с щастливи и засмени пътници. Трейси чу от далечината звуците на сирена и миг след това край нея прелетя линейка но посока на дома на Джо Романо. Трябва да се махам оттук. До тротоара, малко пред нея, спря такси, от което слязоха пътници. Трейси се затича към него, уплашена, че ще го изпусне.

— Свободен ли сте?

— Зависи. Къде отивате?

— На летището — едва си поемаше дъх.

— Качвайте се.

По пътя до летището Трейси се замисли за линейката. Ами ако бяха закъснели и Джо Романо вече е мъртъв? Тогава щеше да е убийца. Беше оставила пистолета в къщата с отпечатъците от собствените си пръсти върху него. Можеше да каже на полицията, че Романо се е опитал да я изнасили и че пистолетът е гръмнал случайно, но те въобще нямаше да й повярват. Нали самата тя купи пистолета, който лежеше сега на пода до Джо Романо. Колко ли време измина? Половин час? Час? Трябваше да се измъкне колкото може по-бързо от Ню Орлиънс.

— Харесва ли ви карнавалът? — запита шофьорът.

Трейси преглътна.

— Аз… а, да, да.

Тя извади ръчното си огледалце и пооправи малко външния си вид. Глупаво постъпи, като се опита да изтръгне признание от Джо Романо. Всичко се обърка. Как да кажа сега на Чарлс какво се случи? Знаеше колко ще се шокира, но след като му обяснеше, той положително щеше да разбере. Чарлс щеше да знае как да постъпи.

Когато таксито спря на международното летище в Ню Орлиънс, Трейси се запита: Нима днес сутринта пристигнах на това място? Нима всичко това стана за един ден? — Самоубийството на мама… ужасът от карнавала… пресипналият глас на мъжа: „Застреля ме… кучко такава…“

На влизане в аерогарата на Трейси й се стори, че всички я гледат с укор. Ето какво прави гузната съвест, помисли си тя. Много й се искаше да научи по някакъв начин за състоянието на Джо Романо, но нямаше представа в коя болница е настанен и на кого да се обади. Щеше да се оправи. Двамата с Чарлс ще се върнем за погребението и Джо Романо ще бъде здрав. Опита се да забрави образа на човека, легнал върху белия килим, чиято кръв го багреше в червено. Трябваше да се върне бързо у дома при Чарлс.