Сидни Шелдън - Голо лице

ДеМарко се усмихваше, прочел мислите му.

— Ще те прострелям в корема, докторе. Така ще умираш малко по-дълго, но пък ще имаш възможност да погадаеш какво ще се случи на Ани.

Оставаше някакъв нищожен шанс. Съвсем илюзорен.

— Някой наистина трябва да се погрижи за нея — каза Джад. — Тя никога през живота си не е имала мъж.

ДеМарко се втренчи в него c празен поглед.

Джад крещеше c пълно гърло, като се молеше Демарко да се вслуша в думите му.

— Знаеш ли какво представлява твоят пенис? Това е пистолетът в ръката ти. Без пистолет или нож в ръка, ти си жена.

Видя как лицето на ДеМарко започна бавно да се изкривява от гняв.

— Ти нямаш топки, ДеМарко. Без този револвер ти си пълен майтап.

Червена пелена забулваше очите на ДеМарко — като предупредителен знак на смъртта. Вакаро пристъпи напред. Демарко го отблъсна c ръка.

— Ще те убия ей c тези ръце — изрева той, захвърляйки револвера на земята. — С двете си голи ръце!

И тръгна бавно към Джад като хищник.

Джад се дръпна назад, по-далеч от протегнатите му ръце. Знаеше добре, че във физическото единоборство c ДеМарко няма никакъв шанс. Единствената му надежда беше да въздействува върху болния мозък на ДеМарко, да отклони вниманието му и да го направи неспособен да действува. Не трябваше да спира да бие по най-уязвимото му място — гордостта му от мъжествеността.

— Ти си хомосексуалист, ДеМарко!

ДеМарко се изсмя и връхлетя върху него. Джад отскочи.

Вакаро вдигна пистолета от земята.

— Шефе! Остави на мен да го пречукам!

— Махни се! — изрева ДеМарко.

Двамата мъже закръжиха един около друг, като правеха лъжливи движения. Джад се подхлъзна на едно парче дърво и ДеМарко връхлетя върху му като разярен бик. Едрият му юмрук се стовари върху челюстта на Джад и го простря по гръб. Докторът скочи мигновено и на свой ред нанесе удар в лицето на ДеМарко. ДеМарко залитна назад, после възстанови равновесието си и го блъсна c двата си юмрука в стомаха. Три секващи дъха удара. Опита се да проговори на ДеМарко, но беше останал без въздух. ДеМарко връхлетя върху него като лешояд на мърша.

— Изкарах ли ти въздуха, докторче? — изсмя се той. — Едно време бях боксьор. Сега ще ти предам няколко урока. Ще ти обработя бъбреците, после главата и най-накрая — очите. Ще ти изкарам очите, докторче. И преди да приключа c теб ще ме молиш да те застрелям.

Джад му повярва. Нямаше основания да се съмнява в думите му. В сумрачната светлина пръскана от забуленото c облаци небе ДеМарко приличаше на изпаднал в бяс див звяр. Отново се втурна към Джад и го намери c юмрука си, като разцепи бузата c тежкия си пръстен c камея. Джад замахна c двата си юмрука към лицето на ДеМарко, но той дори не усети удара.

Започна да налага Джад по бъбреците c две ръце, които работеха като бутала. Джад успя да се дръпне c гърчещо се тяло.

— Не си се уморил още, нали, докторче?

ДеМарко започна отново да скъсява дистанцията. Джад съзнаваше, че тялото му няма да издържи още много на такава обработка. Трябваше да го заговори. Това беше единственият му шанс.

— Демарко… — задъхваше се без въздух.

ДеМарко направи лъжливо движение и Джад се улови. ДеМарко се дръпна, изсмя се и стовари юмрук точно между краката на Джад. Джад се сгъна на две в непоносима болка и рухна на земята. ДеМарко се стовари върху него и го сграбчи за шията.

— С голи ръце — изкрещя ДеМарко. — Ще ти изтръгна очите c голи ръце.

И той заби пръсти в очите на Джад.

Караха c пълна скорост по шосе 206 на юг покрай Бедминстър когато радиото се обади.

— Парола три… Парола три… Всички коли на подслушване… Кола двадесет и седма от Ню Йорк… Кола двадесет и седма от Ню Йорк…

Макгрийви сграбчи микрофона.

— Тук кола двадесет и седма от Ню Йорк… Слушам!

В ефира прозвуча възбуденият глас на капитан Бертели.

— Открихме ги, Мак. На две мили южно от Милстоун се намира една тръбопроводна компания. Собственост е на корпорацията „Файв Стар“ — същата, която притежава и месопреработвателния завод. Това е една от базите на Тони ДеМарко.

— Точно така — каза Макгрийви. — И ние сме натам.

— Колко ви остава?

— Десет мили.

— Желая ви късмет.

— Благодаря ти.

Макгрийви изключи радиото, наду сирената и натисна до край педала на газта.

Небето се въртеше на мокри кръгове над главата му, нещо го раздираше отвътре, като се мъчеше да му изкара душата. Опита се да погледне, но очите му се бяха раздули до невъзможност. Нечий юмрук се стовари в гръдния му кош и той дочу агонизиращото изпращяване на счупени ребра. Усещаше изгарящия дъх на ДеМарко върху лицето си, усещаше резките му и накъсани вдишвания и издишвания. Опита се да го види, но мракът около него беше непроницаем. Отвори уста и c огромни усилия изговори няколко думи през дебелия си раздут език.