Сидни Шелдън - Голо лице

Когато вече си пиеха кафето Питър каза:

— Не знам какви проблеми имаш, Джад, но ако мога да ти помогна c нещо…

Джад поклати глава.

— Благодаря ти, Питър, но това е нещо, c което трябва да се справя сам. Веднъж да свърши и ще ти разкажа всичко.

— Надявам се да е скоро — изрече Питър. Той се поколеба, преди да заговори пак. — Джад… сигурен ли си, че не се намираш в никаква опасност?

— Разбира се, че съм сигурен — отвърна Джад.

Ако не се броеше маниакалният убиец извършил три убийства и решен на всяка цена да прибави и Джад към списъка на жертвите си.

След обяда Джад се върна в офиса си. Повтори същите процедури, както и сутринта, за да избегне и минималното излагане на опасност.

Каквато и да беше тя.

Отново се зарови в лентите, като се вслушваше във всичко, което би могло да подскаже нещо. Сякаш се беше гмурнал в някакъв словесен въртоп. Гмежът от звуци кипеше от омраза… ненавист… перверзия… страх… самосъжаление… мегаломания… самота… пустота… болка…

След три часа прослушване той успя да открие само още едно ново име, което да добави към списъка си: Брус Бойд, човекът c когото Джон Хансън беше делил последно леглото. Джад отново постави лентата на Хансън върху магнитофона.

— … сигурно се влюбих в него още първия път, когато го видях. Беше най-красивият мъж, когото някога съм срещал.

— Пасивният или активният партньор беше той, Джон?

— Активният. Точно това ме привлече в него. Той е много силен. И когато по-късно станахме любовници, редовно имахме скандали на тая тема.

— Защо?

— Защото той не съзнаваше колко е силен. Обичаше да се прокрадва зад гърба ми и да ме удря колкото сила му държи. Сигурно си мислеше, че е любовна ласка, но след като един ден за малко не ми счупи гръбнака, едва не го убих. Когато стиска ръцете на хората направо им троши пръстите. Винаги се правеше, че съжалява много, но в действителност Брус обича да причинява болка на хората. Не е необходимо някой да го предизвиква. Много е силен…

Джад спря магнитофона и застина замислен. Хомосексуалният аспект не се вместваше в концепцията за убиеца, но от друга страна пък Бойд беше замесен c Хансън и беше садист и егоист.

Погледна двете имена върху списъка си: Тери Уошбърн, убила мъж в Холивуд и никога не споменала факта пред него; и Брус Бойд, последният любовник на Джон Хансън. Ако убиецът беше един от двамата, то кой?

Тери Уошбърн живееше в апартамент на Сътън Плейс. Цялото й жилище беше украсено в крещящо розово: стените, мебелите, драпериите. Навсякъде беше пълно със скъпи мебели, а стените бяха окичени c картини на френски импресионисти. Джад разпозна два Мане, два Дега, един Моне и един Реноар преди Тери да влезе в стаята. Беше й се обадил по телефона, че иска да я посети. И тя се беше подготвила за посещението му. Беше облякла прозрачен розов пеньоар на голо.

— Ама ти наистина дойде — възкликна тя ликуващо.

— Исках да поговоря c теб.

— Разбира се. Нещо за пийване?

— Не, благодаря.

— Аз пък ще си пийна; тоя случай си заслужава да му ударя едно — каза Тери.

Тя отиде до облицования в корал бар в ъгъла на просторната всекидневна.

Джад я следеше замислено.

Тя се върна c питието в ръка и се разположи до него върху розовия диван.

— Значи накрая и ти се вслуша в долната си глава, сладур — пропя тя. — Знаех си аз, че умираш да опънеш жартела на малката Тери. Ох, луда съм по теб, Джад! Само казвай как ме и навирвам краката. В сравнение c твоя бодил всички останали в живота ми са направо гола вода.

Тя остави чашата си на пода и го сграбчи за слабините.

Джад издърпа ръцете й в своите и ги задържа.

— Тери — каза й той, — имам нужда от твоята помощ.

Съзнанието й обаче не искаше да напусне коловоза, в който беше поела.

— Ох, аз ли не го знам, скъпи — простена тя. — Искам да ми обърнеш смокинята c хастара навън и да ми пръснеш задника. Искам да ми отпориш гьона, искам…

— Тери, изслушай ме! Някой иска да ме убие!

Очите й се разшириха в бавно осъзната изненада. Дали играеше или беше искрена? Припомни си изпълненията й, които беше видял при едно от последните й представления. Беше добра актриса, но само толкова.

— За Бога! Кой… кой иска да те убие?

— Може да е някой измежду пациентите ми.

— Господи, но защо?

— Точно това се опитвам да разбера, Тери. Някой от твоите приятели някога да ти е говорил за убийство? Под формата на игра при някое парти, за забавление?

Тя поклати глава.