Сидни Шелдън - Голо лице

По обяд чу, че някой да прави опит да отвори вратата от коридора към приемната му. Беше Анджели. Джад не можеше да прочете нищо по изражението на лицето му, само дето то изглеждаше още по-изтощено и изпито в сравнение c предния ден. Носът му беше зачервен и надут от непрекъснато подсмърчане. Влезе в кабинета му и уморено се отпусна в едно кресло.

— Научихте ли нещо за Дон Винтън? — запита нетърпеливо Джад.

Анджели кимна.

— Получихме обратни телекси от ФБР, полицейските шефове от всички големи градове в Съединените Щати, и Интерпол. — Джад кимна безмълвно, останал без дъх. — Дори и не са чували това име.

Джад се втренчи в Анджели, неспособен да повярва на ушите си; усети изведнъж как стомахът му пропадна някъде.

— Но това е невъзможно! Искам да кажа … все някой трябва да е чувал за него! Човек, способен на всичко това не се появява току-така!

— Точно това каза и Макгрийви — изрече изтощено Анджели. — Докторе, хората ми и аз не сме мигнали цяла нощ отмятайки всеки Дон Винтън в Манхатън и всички останали предградия. Проверихме дори и Ню Джърси и Кънектикът. — Той извади навита на руло хартия от джоба си и я показа на Джад. — Открихме в телефонния указател единайсет човека c името Дон Винтън, които го изговарят „-тън“, четирима — „тен“, и двама — „-тин“. Пробвахме дори и варианта да се изговаря като едно цяло име. Свихме кръга на заподозрените до пет души и проверихме всеки един от тях. Единият е парализиран. Вторият е свещеник. Третият е първият вицепрезидент на една банка. Четвъртият е пожарникар, който е бил дежурен по време на две от убийствата. Остана ми да проверя само последния. Държи магазинче за домашни питомци и трябва да е най-малко на осемдесет години.

Джад изведнъж усети гърлото си пресъхнало. Чак сега осъзна колко много беше разчитал на тази проверка. Муди едва ли щеше да му каже името без да е абсолютно сигурен. А той не беше споменал Дон Винтън да е само съучастник; напротив, беше наблегнал, че той се крие зад цялата работа. Беше немислимо полицията да няма досие на такъв човек. Муди го бяха убили, защото се беше добрал до истината. И след като бяха отстранили и Муди, Джад оставаше абсолютно сам. Примката се стягаше още по-плътно.

— Съжалявам — проговори Анджели.

Джад изгледа детектива и изведнъж съобрази, че Анджели цяла нощ не се е прибирал у дома си.

— Не знам как да ви се отблагодаря за усилията — каза той.

Анджели се приведе напред.

— Сигурен ли сте, че сте чули добре какво каза Муди?

— Да — изрече Джад.

Той затвори очи в опит да се концентрира. Беше запитал Муди дали знае със сигурност кой стои зад всичко това. Гласът на Муди отново прозвуча в ушите му. Абсолютно сигурен. Да сте чували някога за Дон Винтън? Дон Винтън. Той отвори очи.

— Да — повтори той.

Анджели въздъхна.

— Тогава сме доникъде — изсмя се той c глас, в който нямаше и следа от веселие. — Не исках да ви обидя. — Той кихна.

— Най-добре ще е да се прибирате и право в леглото.

Анджели се изправи.

— Да. Май сте прав.

Джад се поколеба.

— От колко време работите заедно c Макгрийви?

— Това е първият ни съвместен случай. Защо?

— Мислите ли, че той е способен да ме натопи за убийство?

Анджели кихна отново.

— Мисля, че може би имате право, докторе. Е, май трябва да си вървя.

И той се запъти към вратата.

— Мисля, че имам някаква следа — каза Джад.

Анджели спря и се извърна.

— Продължавайте.

Джад му разказа за Тери, като добави, че се кани да провери и някои от бившите приятели на Джон Хансън.

— Не звучи много вероятно — призна Анджели, — но предполагам, че е по-добре от нищо.

— До гуша ми дойде непрекъснато да съм нечия мишена. Ще започна да отвръщам на ударите. Тръгвам след тях.

Анджели го изгледа.

— С какво ще воювате? Ние се бием c призраци.

— Когато има свидетел, който подозира някого, полицията използува художник, който рисува портрет на заподозрения, съгласно описанията на всички, които са го видели. Така ли е?

Анджели кимна.

— Полицейски робот.

Джад възбудено закрачи из кабинета.

— Ще ви опиша личността на човека, който се крие зад всичко това.

— Как ще го направите? Та вие никога не сте го виждали. Той може да бъде всеки човек от улицата.

— Не, не може — поправи го Джад. — Ние търсим един много специален човек.

— Някой ненормален.

— Ненормалност е улична фраза. Такъв термин в медицината не съществува. Нормалността е просто способността на разума да реагира адекватно на заобикалящите го условия. Ако ние не реагираме адекватно, то тогава или се крием от реалността, или бягаме в някакъв въображаем свят, където сме свръхчовеци, за които не съществуват никакви закони.