Сидни Шелдън - Греховете на светците

Заведението беше полупразно. Стоун спря на прага за миг, за да се увери, че не познава нито един от посетителите, после седна при Дейна.

— Генерал Бустър ще ме скапе, ако научи, че съм разговарял с вас. Вижте, той иначе е прекрасен човек и отлично се справя с работата си. — Майорът се поколеба. — Просто… не обича пресата.

— Забелязах — сухо отвърна Дейна.

— Трябва да се разберем за нещо, госпожице Евънс. Този разговор е абсолютно неофициален.

— Ясно.

Те си взеха табли и си избраха храна. Когато отново седнаха на масата, Стоун каза:

— Не искам да останете с погрешно впечатление за нашата организация. Ние сме добри хора. Тъкмо затова се занимаваме с тази работа. Помагаме на развиващите се страни.

— Оценявам го.

— Какво ви интересува за Тейлър Уинтроп?

— Всички го представят като светец. Все трябва да е имал някакви недостатъци.

— Имаше — призна майорът. — Първо ще ви кажа хубавите неща. Тейлър Уинтроп наистина мислеше за хората. — Той замълча за миг. — Помнеше рождените дни и годишнини от сватбата и всички, които работеха с него, го обожаваха. Беше умен и проницателен. Справяше се с всякакви проблеми. И въпреки че работеше всеотдайно, не оставяше семейството си на заден план. Много обичаше жена си и децата си.

— Ами недостатъците?

— Тейлър Уинтроп беше магнит за жените — неохотно отвърна Джак Стоун. — Беше обаятелен, красив, богат и влиятелен. Нито една жена не можеше да му устои. И от време на време… се подхлъзваше. Имаше няколко любовни връзки, но ви уверявам, че не бяха сериозни.

— Майор Стоун, сещате ли се за някой, който да е имал причина да убие Тейлър Уинтроп и семейството му?

Джак Стоун остави вилицата си.

— Моля?

— Човек като него не може да не е имал врагове.

— Госпожице Евънс… да не би да намеквате, че семейство Уинтроп са били убити?

— Просто питам.

Той се замисли за миг и поклати глава.

— Не. Това е абсурдно. Тейлър Уинтроп никога през живота си не е наранил никого. Ако поговорите с приятелите му и хората, които са работили с него, ще го разберете.

— Ще ви кажа какво научих досега — рече Дейна. — Тейлър Уинтроп е бил…

Джак Стоун вдигна ръка.

— Колкото по-малко знам, толкова по-добре, госпожице Евънс. Така ще съм ви от по-голяма полза, ако разбирате какво искам да кажа.

Тя озадачено го погледна.

— Не съвсем.

— Честно казано, за ваше добро е да оставите всичко това. Ако все пак продължите, бъдете внимателна. — Майорът се изправи и излезе от ресторанта.

Дейна остана още известно време, замислена за чутото. „Значи Тейлър Уинтроп не е имал врагове. Може би не подхождам правилно. Ами ако някое от децата му е имало смъртен враг? Или жена му?“

Дейна разказа на Джеф за обяда с майор Джак Стоун.

— Интересно. А сега?

— Искам да се срещна с някои от хората, които са познавали децата на Уинтроп. Пол Уинтроп е бил сгоден за някоя си Хариет Бърк. Били са заедно почти година.

— Чел съм за тях. — Той се поколеба. — Скъпа, знаеш, че изцяло те подкрепям…

— Разбира се, Джеф.

— Но я си представи, че грешиш? Нещастните случаи не са нещо необичайно. Колко време ще ти отнеме това?

— Не много — обеща Дейна. — Ще направя само още някои проверки.

Хариет Бърк живееше в красив мезонет в северозападната част на Вашингтон. Бе стройна тридесетинагодишна блондинка с приятна усмивка.

— Благодаря, че приехте да се срещнем — каза Дейна.

— Не съм съвсем сигурна защо го направих, госпожице Евънс. Споменахте, че се отнасяло за Пол.

— Да. — Дейна внимателно подбра думите си. — Нямам намерение да се ровя в личния ви живот, но вие с Пол сте били сгодени и съм убедена, че сте го познавали по-добре от всеки друг.

— Ще ми се да си мисля така.

— Искам да науча повече за него като човек.

Хариет Бърк се замисли.

— Пол не беше като другите мъже — накрая тихо отвърна тя. — Страстно обичаше живота. Беше мил и грижовен към хората. Можеше да е много забавен. Не се взимаше прекалено на сериозно. Беше страхотен за компания. Щяхме да се женим през октомври. — Младата жена замълча за миг. — Когато загина, имах… имах чувството, че и аз съм умряла. — Хариет погледна репортерката и прибави: — И продължавам да се чувствам така.

— Ужасно съжалявам — каза Дейна. — Знаете ли дали е имал врагове, някой, който да е имал причина да го убие?

Очите на Хариет Бърк се насълзиха.

— Ако го бяхте познавали, нямаше да зададете този въпрос.

Следващата среща на Дейна бе със Стив Рексфорд, бившия иконом на Джули Уинтроп, елегантен англичанин на средна възраст.