Сидни Шелдън - Спомени от полунощ

Манастирът, това прекрасно и тихо убежище, неочаквано се превърна в затвор. Нямам нищо общо с това място. Но от къде съм дошла ? Нямаше никаква представа.

В манастира нямаше огледала, но можеше да види отражението си във водата на езерото, недалеч от градината. Катерин дълго и съзнателно го бе избягвала, плашейки се от онова, което би видяла. Една сутрин най-сетне се реши, бавно коленичи на брега и погледна към гладката повърхност. Отсреща я гледаше красива, загоряла от слънцето тъмнокоса жена, с безупречни черти и изразителни сиви очи, в които се четеше неизразима болка… но вероятно това се дължеше на отблясъците на водата. Устните бяха пълни, а носът леко вирнат — красива жена на трийсет и една-две. Само дето нямаше нито минало, нито бъдеше. Една напълно изгубена жена. Имам нужда от някой, който да ми помогне, някой, с когото да мога да разговарям . Тя се запъти към стаята на сестра Тереза.

— Сестро…

— Да, детето ми.

— Бих искала да поговоря с лекар. Или с някой, който да ми помогне да разбера коя съм.

Сестра Тереза я изгледа продължително и най-накрая рече:

— Седни за малко.

Катерин се настани на твърдия дървен стол срещу старото олющено бюро на игуменката.

— Мила моя — започна тя. — Единствено Бог е твоят лечител. Когато му дойде времето, той ще ти извести онова, което е решил, че трябва да знаеш. При това не е разрешено външни хора да прекрачват прага на манастира.

Внезапно в главата на Катерин изникна нова картина. Твърде неясен образ на мъж, който й говори в градината на манастира, подава й нещо… но в миг всичко се изплъзна от съзнанието й.

— Моето място не е тук.

— А къде?

Това всъщност беше проблемът.

— Не знам. Мъча се да си спомня. Простете ми, сестро Тереза, но съм сигурна, че моето място не е тук.

Игуменката замислено я изгледа.

— Дори да ни напуснеш, къде ще идеш?

— Не зная.

— Остави ме да помисля, дете мое, и пак ще поговорим.

— Благодаря ви, сестро.

Катерин излезе, а сестра Тереза се отпусна на стола зад бюрото и се загледа пред себе си. Извади лист хартия и писалка и започна да пише:

„Уважаеми господине,

Случи се нещо, за което, струва ми се, трябва да Ви информирам. Нашата обща приятелка ми съобщи, че би искала да напусне манастира. Моля за съвет как да постъпя.“

Той прочете краткото писмо от кармелитката и се облегна назад, за да обмисли евентуалните последствия от съобщението.

Значи така, Катерин Алегзандър иска да се върне в света на живите. Твърде неприятно. Трябва да се отърва от нея. Но внимателно. Много внимателно .

На първо време се налагаше да напусне манастира. Беше време да посети сестра Тереза.

На следващата сутрин Демирис поръча на шофьора да го закара до Янина. По пътя си спомни колко красива му се беше сторила тя при първата им среща. Интелигентна, забавна и развълнувана, че е в Гърция. Тя бе получила всичко от живота . И тогава боговете решиха да й отмъстят. Катерин бе жена на един от неговите пилоти, но бракът им се бе превърнал в истински ад. За съвсем кратко време тя остаря с десетина години и се превърна в отпусната, дебела пияница. Жалко наистина , въздъхна Демирис.

Той седеше в кабинета на сестра Тереза.

— Страшно ми е неприятно, че се налага да ви занимавам с това — започна тя, — ала бедното дете няма къде да отиде и си позволих…

— Много добре сте постъпили — увери я Демирис. — А спомня ли си нещо от миналото?

Сестра Тереза поклати глава.

— Не. Нещастно създание… — Тя стоеше до прозореца и гледаше към градината, където работеха няколко монахини. — Ето я, вън е.

Константин Демирис застана до нея и погледна през прозореца. Три монахини работеха с гръб към тях. Едната от тях се извърна и той успя да зърне лицето й. Дъхът му спря. Жената наистина беше красива. Какво бе станало с дебелата, съсипана Катерин?

— Жената в средата е тя — обади се сестра Тереза.

— Да — кимна Демирис.

Сестра Тереза дори не подозираше колко верни бяха думите й.

— Какво искате да направя?

Внимателно , каза си Демирис.

— Ще помисля — отговори той. — Ще ви се обадя.

На Константин Демирис му предстоеше да вземе решение. Видът на Катерин Алегзандър го изненада. Каква промяна! Никой не би казал, че това е същата жена . Изведнъж му хрумна едно дяволски просто решение и той едва не се разсмя с глас.

Същата вечер изпрати бележка на сестра Тереза.

Истинско чудо , мислеше Катерин. Мечтата ми се сбъдна .