Сидни Шелдън - Звездите светят над нас

М. Прочетохте ли правата си, мистър Келър?

К. Да.

М. И се отказвате от правото си на адвокат?

К. Не ми трябва адвокат. И без това сам щях да дойда при вас. Не мога да позволя това да се случи на Лара.

М. Вие ли платихте на Джеси Шоу петдесет хиляди долара, за да нападне Филип Адлър?

К. Да.

М. Защо?

К. Той я караше да се чувства нещастна. Тя го молеше да остане с нея, но той все заминаваше.

М. И затова вие организирахте осакатяването му?

К. Не беше така. Изобщо не съм искал Джеси да стига чак дотам. Той се е увлякъл.

М. Разкажете ми за Бил Уитман.

К. Той беше едно копеле. Опитваше се да изнудва Лара. Не можех да го допусна. Щеше да я съсипе.

М. Затова уредихте да бъде убит?

К. Да, заради Лара.

М. Тя знаеше ли това?

К. Не, разбира се. Никога не би го позволила. Не. Аз трябваше да я закрилям, разбирате ли. Всичко, което правех, го правех заради нея. Бих умрял за нея.

М. Или убил за нея.

К. Мога ли да ви задам един въпрос? Как разбрахте, че съм замесен аз?

Край на разпита.

На Полис Плаза номер едно капитан Бронсън попита Манчини:

— Наистина, как разбра, че той стои зад всичко това?

— Бе оставил едно свободно крайче и аз го разплетох. Почти го бях пропуснал. В досието на Джеси Шоу се споменаваше, че за първи път е загазил на седемнадесет години с кражбата на екипировка за бейзбол от младежкия отбор на „Чикаго Къбс“. Проверих и се уверих, че наистина са били в един отбор. Тук беше грешката на Келър. Когато го попитах, той ми каза, че никога не е чувал за Джеси Шоу. Обадих се на един приятел, който беше спортен редактор в чикагския „Сън Таймс“. Той си спомни и за двамата. Били са приятели. Предположих, че Келър е намерил работа на Шоу „Камерън Ентърпрайзис“. Лара Камерън назначила Джеси Шоу, защото Хауард Келър я помолил. Вероятно изобщо не е виждала Шоу.

— Добра работа, Сал.

Манчини поклати глава:

— Знаеш ли какво? В крайна сметка това нямаше значение. Ако не бях го хванал, а бяхме обвинили Лара Камерън, Хауард Келър щеше да дойде и да си признае.

Нейният свят се сриваше. Лара не можеше да повярва, че от всички хора именно Хауард Келър носи отговорност за всички ужасни неща, които се случиха. „Направил го е заради мен , мислеше тя. Трябва да се опитам да му помогна.“

Кати й позвъни:

— Колата дойде, мис Камерън. Готова ли сте?

— Да. — Тя тръгваше за Рино, за да даде показания пред съдебните заседатели.

Пет минути след тръгването й Филип се обади в кабинета й.

— Съжалявам, мистър Адлър. Изпуснахте я. Тя замина за Рино.

Прободе го силно разочарование. Искаше отчаяно силно да я види, да я помоли за прошка.

— Когато говорите с нея, кажете й, че я чакам.

— Ще й предам.

Той отново набра някакъв номер, поговори десет минути, после телефонира на Уилям Елърби.

— Бил… Ще остана в Ню Йорк. Ще преподавам в „Джулиард“.

— Какво могат да ми направят? — попита Лара.

Тери Хил отговори:

— Зависи. Ще изслушат показанията ти. Или ще решат, че си невинна и в такъв случай ще ти върнат казиното, или ще преценят, че има достатъчно доказателства, за да те подведат под отговорност. Ако решението им е такова, ще те съдят за углавно престъпление, а може да те очаква и затвор.

Лара промърмори нещо.

— Извинявай, не разбрах.

— Казах, че татко е бил прав. Това е Съдбата.

Даването на показанията пред съдебните заседатели, които трябваше да решат дали да се изпрати делото в съда, продължи четири часа. Разпитваха Лара относно придобиването на „Камерън Палас Хотел енд Казино“. Когато излязоха от залата, Тери Хил стисна ръката на Лара.

— Беше много добре, Лара. Смятам, че наистина им направи силно впечатление. Нямат сериозни доказателства срещу теб, така че има голяма вероятност да… — той замлъкна, изумен. Лара се обърна. В преддверието бе влязъл Пол Мартин. Бе облечен в старомоден двуреден костюм с жилетка, а бялата му коса бе сресана по същия начин, както когато Лара се запозна с него.

Тери Хил възкликна:

— О, господи! Той е дошъл, за да даде показания — обърна се към Лара: — Много ли те мрази?

— Какво искаш да кажеш?

— Лара, ако са му обещали снизходителност, за да свидетелства срещу теб, с тебе е свършено. Ще те пратят в затвора.

Лара гледаше към Пол Мартин в другия край на стаята.

— Но… така той би унищожил и себе си.

— Затова те попитах много ли те мрази. Би ли жертвал себе си, за да унищожи теб?

Вцепенена, Лара отвърна:

— Не знам.

Пол Мартин се приближи към тях.