Сидни Шелдън - Звездите светят над нас

— Много ли е лошо?

— Ами, ще изгубим май ден-два. За това време ще успеем да изчистим всичко и да го свържем наново.

— Стой там и ме дръж в течение.

Всяка вечер Лара се прибираше вкъщи разтревожена и изтощена.

— Тревожа се за теб — каза й Филип. — Мога ли да помогна с нещо?

— С нищо, скъпи. Благодаря ти — тя успя да се усмихне. — Просто имам проблеми в работата.

Той я прегърна.

— Казвал ли съм ти някога, че съм луд по теб?

Тя го погледна и се усмихна.

— Кажи ми го пак.

— Луд съм по теб.

Тя се притисна към него и си рече: „Ето това искам. От това имам нужда.“

— Любими, когато разреша своите дребни проблеми, хайде да заминем някъде само двамата.

— Дадено.

„Някой ден трябва да му кажа как постъпих с Мариан. Знам, че е лошо. Но бих умряла, ако го загубя“ , помисли Лара.

На другия ден Тили отново се обади:

— Вие ли отменихте поръчката за мрамора за пода във фоайето?

— Защо бих направила подобно нещо? — бавно попита Лара.

— Не знам. Някой го е направил. Мраморът трябваше да бъде доставен днес. Когато се обадих, ми обясниха, че поръчката е отменена преди два месеца по ваше нареждане.

Лара кипеше от гняв.

— Разбирам. С колко ще ни забави това?

— Още не съм съвсем сигурен.

— Кажи им да го ускорят.

В кабинета й влезе Келър.

— Опасявам се, че банките започват да нервничат, Лара. Не знам още колко време ще мога да отлагам.

— Само докато завършим „Камерън Тауърс“. Ние сме почти на финала, Хауард. Остават ни само три месеца до пусковия срок.

— Казах им го — въздъхна той. — Добре. Пак ще разговарям стях.

Гласът на Кати прозвуча по уредбата:

— Мистър Тили е на първа линия.

Лара погледна Келър и каза:

— Не си отивай. Да? — вдигна телефона тя.

— Имаме още един проблем, мис Камерън.

— Слушам.

— Асансьорите не работят както трябва. Програмите не са синхронизирани, всички сигнали са объркани. Натискате копче за надолу и се качвате нагоре. Натискате осемнадесетия етаж, слизате в мазето. Никога досега не бях виждал подобно нещо.

— Мислиш ли, че е направено нарочно?

— Трудно е да се каже. Би могло да бъде и нехайство.

— Колко време ще е нужно, за да ги оправят?

— Вече съм извикал специалисти.

— Пак ми се обади — тя остави слушалката.

— Наред лй е всичко? — попита Келър.

Лара отбягна отговора.

— Хауард, чувал ли си нещо за Стив Мърчисън напоследък?

Той я погледна изненадан.

— Не. Защо?

— Просто се питах.

Консорциумът от банкери, финансирали „Камерън Ентърпрайзис“ имаше значителни основания за тревога. Не само „Камерън Ентърпрайзис“ имаха неприятности, повечето от корпорациите, които им бяха клиенти, се натъкваха на сериозни проблеми. Спадането на рисковите облигации се превърна в истинска катастрофа, в осакатяващ удар за корпорациите, разчитали на тях.

В стаята с Хауард Келър седяха шестима банкери. Атмосферата беше мрачна.

— Имаме изтекли полици за почти сто милиона долара — каза техният говорител. — Боя се, че повече не можем да се съобразяваме с „Камерън Ентърпрайзис“.

— Забравяте няколко неща — припомни Келър. — Първо, очакваме буквално всеки ден да бъде възстановено разрешителното за казиното ни в Рино. Паричните приходи от него ще бъдат повече от достатъчно, за да покрият всеки дефицит. Второ, „Камерън Тауърс“ върви точно по график. Ще бъде завършен след деветдесет дни. Вече седемдесет процента от сградата са дадени под наем и мога да ви уверя, че в деня на завършването всички ще се борят за място в нея. Господа, парите ви не могат да бъдат на по-сигурно място. Не забравяйте, че имате работа с вълшебството на Лара Камерън.

Мъжете се спогледаха. Говорителят рече:

— Нека да обсъдим това помежду си и после да ви се обадим.

— Чудесно. Ще предам това на мис Камерън.

Келър докладва на Лара.

— Мисля, че ще се съгласят с нас. Но през това време ще се наложи да продадем още някои от авоарите ни, за да се задържим над повърхността.

— Направи го.

Лара отиваше на работа рано сутрин и се прибираше късно вечер, като отчаяно се бореше да запази империята си. Двамата с Филип се виждаха твърде рядко. Лара не искаше той да знае колко много неприятности има. „Той си има достатъчно проблеми , мислеше тя. Не мога да го натоварвам допълнително.“

В шест часа сутринта в понеделник Тили позвъни по телефона:

— Мисля, че е най-добре да дойдете тук, мис Камерън.

Прониза я лошо предчувствие.