Сидни Шелдън - Кръвна връзка

— Полицията. Мога ли да ви помогна с него?

— Да! — Гласът й се превърна в плач. — Да, ако обичате! Изпаднала съм в голяма беда. Изпратете веднага…

Пред нея се изпречи Валтер, издърпа телефона от ръцете й и я блъсна на леглото. Тресна силно апарата, като дишаше тежко, откъсна кабела от стената и се обърна към Ана.

— Децата — прошепна тя. — Какво си направил с децата?

Валтер не й отговори.

Централното отделение на берлинската криминална полиция се намираше на „Кайтщрасе“ 2932 в квартал с обикновени на вид жилищни кооперации и административни сгради. Номерът за спешни случаи бе съоръжен е автоматична система, така че обаждащият се не можеше да прекъсне линията, докато електронният превключвател не я освободи.

По този начин можеше да се открие всеки телефонен номер, откъдето са се обаждали, независимо от продължителността на разговора. Сложната апаратура бе гордостта на отдела.

Пет минути след позвъняването на Ана Гаснер инспектор Паул Ланге влезе в кабинета на началника си, майор Вагеман, носейки със себе си касетофон.

— Ще ви помоля да чуете това. — Инспектор Ланге натисна бутона. Металическият глас произнесе: „Полицията. Можем ли да ви помогнем?“

После се чу изпълнен с ужас женски глас: „Да! Да, ако обичате! Изпаднала съм в голяма беда. Изпратете веднага…“

После се чу трясък, припукване и връзката се загуби. Майор Вагеман вдигна очи към инспектора.

— Проследихте ли откъде е обаждането?

— Знаем от чие жилище са се обадили — предпазливо отвърна инспектор Ланге.

— Тогава какво чакате? — попита нетърпеливо майор Вагеман. — Обадете се да ви пратят кола и тръгвайте.

— Искам да дадете съгласието си. — Инспектор Ланге постави лист хартия върху бюрото на майора.

— По дяволите! — втренчи се майор Вагеман в него. — Сигурни ли сте?

— Да, господин майор.

Майорът погледна отново към сведението. Телефонът се водеше на името на Валтер Гаснер. Шеф на немския клон на „Рофи и синове“ — един от индустриалните гиганти в Германия.

Не бе нужно да обсъждат какви неприятности можеха да имат. Само някой идиот можеше да не разбира това. Един погрешен ход и двамата щяха да си търсят работа. Майорът се замисли за миг, а после реши:

— Добре. Проверете. Искам вие да отидете лично. И пипайте много внимателно. Ясно ли е?

— Разбрано, господин майор.

Имението на Гаснер се намираше във Ванзее — скъп квартал на югозапад от Берлин. Инспектор Ланге избра по-дългата „Хохенцолерндай“, вместо по-бързия аутобан, защото движението по нея бе по-слабо. Премина по „Клейалее“ край скритата зад ограда от бодлива тел сграда на ЦРУ, Продължи край щаба на американските войски и зави надясно по някогашния път номер 1 — най-дългото шосе в Германия, започващо от Източна Прусия и стигащо до белгийската граница. Вдясно остана Мостът на съюзниците, на който бяха разменили шпионина Абел за пилота на Ю–2 Гари Пауърс. Инспектор Ланге излезе от магистрала и пое сред гористите хълмове на Ванзее.

Къщите бяха големи и хубави. Инспектор Ланге понякога вземаше жена си в неделя и идваха насам просто за да погледат отдалече къщите и поляните.

Откри необходимия му адрес и зави по дългата алея, водеща към имението на Гаснер. То демонстрираше нещо повече от богатство, и това беше власт. Династията Рофи бе достатъчно мощна, за да сваля дори правителства. Майор Вагеман имаше право: трябваше да бъде много внимателен.

Инспектор Ланге спря пред входната врата на триетажната каменна сграда, излезе от колата, свали шапката си, натисна звънеца и зачака. Отговори му тягостна тишина, сякаш къщата бе напусната. Знаеше, че не е възможно да е празна. Позвъни отново. Никакъв звук, само потискаща тишина. Чудеше се дали да обиколи откъм задния вход, но изведнъж вратата се разтвори. На прага застана жена. Беше на средна възраст, обикновена на вид, облечена в измачкан пеньоар. Ланге помисли, че е прислужницата. Извади полицейската си карта.

— Бих искал да се видя с мисис Валтер Гаснер. Предайте й, че я търси инспектор Ланге.

— Аз съм мисис Гаснер — отговори жената.

Инспектор Ланге едва прикри изненадата си. Жената срещу него изобщо нямаше вид да е стопанката на къщата.

— Аз… Някой позвъни в полицията преди известно време — започна той.

Гледаше го с празен и незаинтересован поглед. Инспектор Ланге усети, че нещо не е наред, но не можеше да си обясни причината. Стори му се, че е изпуснал някаква важна подробност.

— Вие ли се обадихте, мисис Гаснер? — попита той.