Сидни Шелдън - Кръвна връзка

— Кой друг знае за проекта? — попита Елизабет.

— Баща ви знаеше. Провежда се при най-строга секретност, което означава, че докладвам само на президента на компанията и на един от членовете на съвета.

Елизабет усети внезапен хлад.

— Кой от членовете?

— Мистър Валтер Гаснер.

Елизабет замълча за малко.

— Отсега нататък — реши тя — искам да се отчитате пред мен. Само пред мен.

— Да, мис Рофи — отговори изненадано Йопли.

— След колко време можем да го пуснем на пазара?

— Ако всичко върви добре, след година и половина до две години.

— Чудесно. Ако имате нужда от нещо — пари, допълнителна помощ или апаратура, уведомете ме. Искам да продължавате колкото е възможно по-бързо.

— Да, мадам.

Елизабет се надигна, а Емил Йопли моментално скочи на крака.

— Приятно ми беше да се запозная с вас — каза той със срамежлива усмивка. — Уважавах баща ви.

— Благодаря ви — отвърна Елизабет.

Сам е знаел за проекта. Дали това е било едно от основанията му да не продава компанията?

Вече бе стигнала до вратата, когато Емил Йопли каза:

— Ще има ефект и за хората!

— Да — съгласи се Елизабет. — Разбира се, че ще има.

Непременно трябва да има.

— Как се процедира със свръхсекретен проект?

— От самото начало ли? — попита Кати Ерлинг.

— От самото начало.

— Ами, както ви е известно, ние разработваме неколкостотин нови продукти, които са на различен етап на експериментиране. Те…

— Кой ги одобрява?

— До определен размер на влаганите средства — от ръководителите на съответния отдел — обясни Кати Ерлинг.

— До какъв размер?

— Петдесет хиляди долара.

— А след това?

— Трябва да се получи одобрението на съвета. Естествено един проект не може да попадне в категорията на свърхсекретните разработки, докато не се получат резултати от първоначалните изпитания.

— Искате да кажете, докато няма уверения, че може да бъде успешен?

— Точно така.

— Как се запазва тайната?

— Ако е важен проект, цялата работа се прехвърля в някоя от най-охраняваните ни лаборатории. Цялата документация се изважда от общата картотека и се поставя в специално помещение, до което имат достъп само трима души. Ученият, който ръководи проекта, президентът на компанията и един от членовете на съвета.

— Как се решава кой от членовете да бъде информиран? — попита Елизабет.

— Баща ви определи Валтер Гаснер.

В мига, в който изрече тези думи, Кати осъзна грешката си.

Двете жени се спогледаха и Елизабет каза:

— Благодаря, Кати. Няма друго.

Елизабет не бе споменала за проекта на Йопли. И все пак Кати знаеше за кой проект става дума. Възможните варианти бяха два. Или Сам й е имал доверие и е казал за проекта на Йопли, или пък тя сама е научила за него. Заради някого.

Проектът бе изключително важен и не можеше да се допуска никакъв провал. Ще провери сама как го охраняват. Трябваше да говори и с Валтер Гаснер. Посегна към телефона, но после размисли. Имаше и по-добър начин.

Късно следобед Елизабет бе вече на борда на редовния полет за Берлин.

Валтер Гаснер бе неспокоен.

Бяха седнали в ъгловото сепаре на горния етаж на ресторант „Папийон“. При предишните й посещения в Берлин Валтер винаги бе настоявал Елизабет да вечеря с Ана и с него у дома им. Но този път изобщо не спомена подобно нещо. Предложи й да се срещнат в ресторант. И бе дошъл без Ана.

С откритото си момчешко лице Валтер Гаснер все още приличаше на кинозвезда, но под хубавата фасада се бяха появили пукнатини. В изражението му се усещаше някакво напрежение, а ръцете му не спираха да се движат. Изглеждаше много разтревожен от нещо. Когато Елизабет попита за Ана, Валтер измърмори неясно:

— Ана не се чувства добре. Не можа да дойде.

— Нещо сериозно ли е?

— Не, не. Ще се оправи. Вкъщи си е и си почива.

— Ще й звънна и…

— Няма нужда да я безпокоиш.

Разговорът я озадачи, защото не бе в стила на Валтер, когото Елизабет винаги бе смятала, за открит и отзивчив. Подхвана въпроса за Емил Йопли:

— Проектът, по който работи, ни е крайно необходим.

— Ще излезе нещо голямо — кимна Валтер.

— Помолих го да не докладва пред никого оттук нататък — каза тя.

Ръцете му изведнъж спряха да се движат. Остана като вцепенен. Вдигна очи към нея и попита:

— Защо си решила така?

— Не го приемай като лична обида, Валтер. Щях да направя същото с когото и да било друг от членовете на съвета. Искам просто аз да се занимавам с изпълнението на проекта.