Сидни Шелдън - Кръвна връзка

Да, Елизабет виждаше дългите години, през които щяха да бъдат заедно, а времето ще се топи в златен, топъл блясък.

После заспиваше.

Елизабет бе го очаквала, но когато се случи, остана изненадана. Събуди се една нощ от звука на вратата, която някой тихо затваряше след себе си. Ококори очи. Виждаше някаква сянка, която се движеше през осветената от луната стая към леглото й, а после случаен лунен лъч освети лицето на мадмоазел Арио — на Шантал. Сърцето й затупа диво.

Шантал прошепна „Елизабет“ и се спря, сваляйки пенюара си. Отдолу бе съвсем гола. Елизабет усети, че устата й пресъхва. Очакваше този миг отдавна, но сега, когато той наистина настъпи, изпадна в паника. Всъщност не знаеше какво точно трябва да прави или как да го направи. Не й се искаше да изглежда като глупачка пред жената, която обича.

— Погледни ме — нареди й с глух глас Шантал. Елизабет й се подчини. Огледа изпитателно голото тяло. На живо Шантал Арио не бе точно това, което Елизабет си бе представяла. Гърдите й приличаха повече на повехнали ябълки, а и бяха малко увиснали. Имаше малко коремче, а задникът й приличаше — Елизабет не можа да намери поточна дума — на увиснал диференциал.

Но всичко това нямаше значение. Важното бе онова, което оставаше под повърхността, душата на жената, смелостта и решимостта да бъде различна от останалите, да се опълчи срещу целия свят и да желае да прекара живота си с Елизабет.

— Направи ми малко място, мое малко ангелче — прошепна тя.

Елизабет се премести, както й бе наредено, а учителката се вмъкна в леглото до нея. От нея се разнасяше силен аромат. Извърна се към Елизабет и я притисна до себе си, шепнейки: „О, cherie, колко съм мечтала за този миг!“ Започна да целува Елизабет по устните, принуждавайки я да поеме езика й в устата си и издавайки бързи и стенещи звуци.

За Елизабет това несъмнено бе най-неприятното усещане, което някога бе изпитвала. Лежеше като парализирана. Шантал… мадмоазел Арио опипваше с пръсти тялото й, стискаше гърдите й, плъзгайки ръце надолу по корема й към бедрата. А от устните й, които не спираха да я целуват по устата, потече слюнка като на животно.

Ето, това е то. Това бе магическото красиво усещане. „Ако ние бяхме едно цяло, ти и аз, щяхме да накараме Вселената да разтърси звездите и да премести небесата.“

Мадмоазел Арио продължаваше да движи ръцете си надолу, галеше бедрата й и започна да достига между краката й. Елизабет бързо се насили да призове на помощ вечерите на свещи, суфлето и нощите пред камината, както и всичките прекрасни години, които щяха да споделят заедно, но всичко бе безполезно. Умът и плътта й бяха отвратени — чувстваше се като че ли се гаврят с тялото й.

Мадмоазел Арио простена:

— О, cherie, искам да те чукам.

Елизабет не можа да измисли нищо друго, освен:

— Имаме обаче един проблем. Никой от нас няма подходящите аксесоари.

Започна да се смее и да плаче истерично, оплаквайки осветеното от свещи видение, което бе изчезнало, а се смееше, защото бе здраво, нормално момиче, което току-що разбра, че е свободно.

На другия ден Елизабет опита душа.

През последната й година като ученичка, когато стана на осемнадесет години, Елизабет замина за вилата в Сардиния за десет дни по време на великденската ваканция. Бе се научила да кара кола и за първи път можеше свободно да разгледа сама острова. Караше с часове покрай плажовете и посещаваше малките рибарски селища. Плуваше в басейна на вилата под топлото средиземноморско слънце, а нощем лежеше заслушана в стенещите звуци на пеещите скали, когато вятърът тихо свиреше през тях. Отиде на карнавала в Темпио, където цялото село се бе облякло в народни носии. Скритите зад анонимността на маските момичета канеха момчетата да танцуват и всеки се чувстваше свободен да прави неща, които не би посмял да направи друг път. Някое момче можеше да си мисли, че знае с кое момиче прави любов през тази нощ, но на другата сутрин не бе толкова сигурно. На Елизабет й се струваше, че цялото село играе „Гвардеецът“.

Отиде с колата до Пунта мура и гледаше как сардинците пекат агнета на открити огньове. Местните жители й дадоха сеада — козе сирене, обвито в тесто и намазано с топъл мед. Пи от местното бяло вино селемемонт, чийто превъзходен вкус не можеше да се срещне никъде другаде, защото бе прекалено нетрайно, за да бъде транспортирано.