Сидни Шелдън - Кръвна връзка

— Трябва да го видя със собствените си очи — каза той. — Приготви ми една банка и аз ще я опитам на някой от моите пациенти.

Можеше да избира от десетки болни и д-р Вал се спря на човек, който почти умираше. След двайсет и четири часа пациентът му бе на път да оздравее.

Д-р Вал отиде в конюшнята, където Самуел бе работил ден и нощ върху серума, и попита:

— Има резултат, Самуел. Ти успя. Какво искаш да получиш като зестра?

А Самуел го погледна и отговори уморено:

— Още един кон.

През тази година, 1868, бе сложено началото на „Рофи и синове“.

Самуел и Теренни се ожениха, а зестрата на Самуел се състоеше от шест коня и една малка, добре обзаведена лаборатория, специално за него. Самуел разшири експериментите си. Започна да добива лекарства от билки и не след дълго съседите му започнаха да идват в малката му лаборатория, за да купуват лекарства за всякакви болести. Лекарствата им помагаха и авторитетът на Самуел нарасна. На онези, които не можеха да платят, Самуел казваше:

— Не се безпокойте. Вземете го без да плащате.

А с Терения споделяше: „С лекарствата трябва да се лекува, а не да се правят пари от тях.“

Работата му се разрастваше непрекъснато и след време можа да съобщи на Терения:

— Мисля, че е време да отворим малка аптека, където можем да продаваме мазила, прахове и всичко, което не е с рецепти.

Аптеката имаше успех още от самото начало. Богаташите, които бяха отказали някога да му помогнат, започнаха да го навестяват и да му предлагат пари.

— Ще бъдем съдружници — казваха те. — Ще създадем верига от магазини.

Самуел се посъветва с Терения.

— Страхувам се от съдружници. Това си е наша работа. Не искам чужди хора да разполагат с нашия живот.

Терения се съгласи с него.

И тъй като работата се разрасна и откриха нови аптеки, предложенията за участие с пари се увеличиха. Самуел продължаваше да ги отхвърля.

Когато тъстът му го попита защо им отказва, Самуел отговори:

— Никога не пускай хитрата лисица в кокошарника. Някой ден тя ще огладнее.

Както процъфтяваше работата му, така растеше и семейството на Самуел и Терения. Тя му роди пет сина — Абрахам, Йосиф, Антон, Ян и Питор, а с раждането на всеки син Самуел откриваше и нова аптека, като всяка бе по-голяма от предишната. Отначало Самуел нае един човек, после двама, а скоро за него работеха повече от две дузини служители.

Един ден при Самуел дойдоха представители на властите.

— Вдигаме някои от ограниченията за евреите — съобщиха му те. — Бихме искали да откриете аптека в Краков.

И Самуел я откри. Три години по-късно бе преуспял достатъчно, за да си построи своя собствена сграда в центъра на Краков и да купи на Терения хубава къща в града. Най-после мечтата му да се измъкне от гетото се бе осъществила.

Но мечтите му надхвърляха мащабите на Краков.

Когато момчетата пораснаха, Самуел им взе частни учители и всяко от тях учеше различен език.

— Той е полудял — казваше тъщата му. — Хората в квартала му се подиграват, че Абрахам и Ян учат английски, Йосиф — немски, Антон — френски, а Питор — италиански. С кого ще говорят? Никой тук не говори тия варварски езици. Момчетата даже няма да могат да говорят помежду си!

Самуел само се усмихваше и търпеливо обясняваше:

— Това е част от образованието им.

Той знаеше с кого ще разговарят синовете му.

Когато момчетата станаха на 15–16 години, те вече бяха пътували в различни страни с баща си. При всяко пътуване Самуел поставяше основите за бъдещите си планове. Когато Абрахам стана на двайсет и една години, Самуел събра цялото семейство и съобщи:

— Абрахам отива да живее в Америка.

— Америка ли! — извика майката на Терения. — Там е пълно с диваци! Няма да позволя да направиш такова нещо на внука ми. Момчето остава тук, защото е безопасно.

Безопасно. Самуел си спомни за погромите, за Арам и за убийството на майка си.

— Той заминава в чужбина — натърти Самуел. После се обърна към Абрахам. — Ще отвориш фабрика в Ню Йорк и ще ръководиш работите там.

— Да, татко — отговори гордо Абрахам.

Самуел се обърна към Йосиф:

— Когато станеш на двайсет и една, ще заминеш за Берлин.

Йосиф кимна ас глава. Обади се и Антон:

— А аз ще отида във Франция. Надявам се, в Париж.

— Само че внимавай — изръмжа Самуел. — Някои от неверничките са много хубави.

Обърна се към Ян:

— Ти ще отидеш в Англия.

Питор, най-малкият син, се намеси нетърпеливо:

— А аз ще отида в Италия, татко. Кога мога да тръгна?