Сидни Шелдън - Лекарки

— Да.

— Смятате ли, че би могъл да прецени компетентността на друг лекар?

Пен се опитваше с всичката сила на волята си да накара Пейдж да каже „Не знам“. Тя се поколеба.

— Да.

Гюс Венабъл се обърна към съдебните заседатели.

— Чухте показанията на обвиняемата, тя високо цени мнението на доктор Баркър. Надявам се, че се е вслушала внимателно в преценката му за компетентността й… или за липсата на такава.

Алън Пен отново скочи вбесен.

— Възразявам!

— Приема се.

Но вече беше твърде късно. Стореното бе сторено.

По време на следващата почивка Алън Пен завлече Джейсън в мъжката тоалетна.

— В какво, по дяволите, ме въвлякохте? — запита Пен сърдито. — Джон Кронин я е мразел, Баркър я е мразел. Настоявам клиентите да ми казват истината и само истината. Иначе как да им помогна? Е, не съм в състояние да я отърва. Вашата приятелка така ме затрупа с показанията си, че не мога да се измъкна и на кокили. Всеки път, когато си отвори устата, забива по един гвоздей в ковчега си. Проклетото дело пропада неудържимо!

След обяд Джейсън Къртис отиде да види Пейдж.

— Имате посещение, доктор Тейлър.

Джейсън влезе в килията й.

— Пейдж…

Тя се извърна към него, борейки се със сълзите си.

— Нещата изглеждат зле, не смяташ ли?

Той се усмихна насила.

— Знаеш какво казват хората. „Нищо не е свършено, докато не му се види краят.“

— Джейсън, ти нали не мислиш, че съм убила Джон Кронин заради парите му? Направих го само за да му помогна.

— Вярвам ти — каза Джейсън тихо. — Обичам те.

Той я прегърна. „Не искам да я изгубя. Не мога. Тя е най-хубавото нещо в живота ми.“

— Всичко ще се нареди. Обещах ти, че вечно ще бъдем заедно.

Пейдж го притисна към себе си и си помисли: „Нищо не е вечно. Нищо. Как можа всичко да тръгне толкова наопаки… наопаки… наопаки…“

Сан Франциско

Юли 1990 година

— Хънтър, Кейт.

— Тук.

— Тафт, Бети Лу.

— Тук съм.

— Тейлър, Пейдж.

— Тук.

Бяха единствените жени сред голяма група новопостъпващи стажант-лекари, събрани в голямата мрачна зала на окръжна болница „Ембаркадеро“.

Това бе най-старата болница в Сан Франциско и една от най-старите в страната. По време на земетресението в 1989 година Господ си направи шегичка с жителите на града и остави болницата непокътната. Тя представляваше грозен комплекс, заемащ три квадратни блока, с постройки от тухли и камък, посивели от годините и натрупаната мръсотия.

В главната сграда имаше обширна чакалня с твърди дървени скамейки за пациенти и посетители. Стените се лющеха от многобройните слоеве боя, нанасяни десетилетия наред, а коридорите бяха очукани и неравни от хилядите болни с инвалидни колички, патерици и проходилки. Целият комплекс бе белязан със застоялата патина на времето.

Окръжна болница „Ембаркадеро“ бе същински град в града. В нея работеха над девет хиляди души — четиристотин щатни лекари, сто и петдесет други, които идваха доброволно на половин ден, осемстотин стажант-лекари и три хиляди сестри плюс техниците, помощниците в отделенията и другият обслужващ персонал. На горните етажи бяха дванадесетте операционни зали, централното снабдяване, костната банка, пунктът за централния график, трите палати за бърза помощ, палатата за болни от СПИН и над две хиляди болнични легла.

И така, в деня на пристигането на новите стажант-лекари през юли административният директор на болницата д-р Бенджамин Уолас стана да им каже няколко думи. Уолас бе типичен политик — висок, с впечатляваща външност и посредствени способности, притежаващ достатъчно чар, за да съумее чрез спечелено благоразположение да си пробие път до сегашния си пост.

— Искам да приветствам всички новопостъпващи стажант-лекари. През първите две години в медицинския институт вие сте работили с трупове. През последните две — с болнични пациенти под наблюдението на по-опитни специалисти. Сега вече вие ще отговаряте за пациентите си. Това е огромна отговорност, която изисква всеотдайност и умения.

Очите му се плъзнаха по аудиторията.

— Някои от вас смятат да се занимават с хирургия. Други ще се посветят на вътрешните болести. Групите ще бъдат прикрепени към старши стажант-лекари, които ще ви обяснят установения ежедневен ред. Отсега нататък всичко, което правите, може да се превърне във въпрос на живот или смърт.

Слушаха го внимателно, поглъщайки всяка дума.