Елън Шрайбер - Нежност в ковчег

Бягах надолу по главната улица и разбутвах купувачи с чадъри, удрях се в двойки идващи от театър и хора бягащи от дъжда в ресторантите.

С всяко пляскане на птиче крило или звук от всеки крясък на ловджийския рог, аз се стрясках, страхувайки се Джагър да не ме преследва. Затичах се още по-силно. Не исках да се прибирам вкъщи. Имах нужда да съм сама, далеч от семейството ми. Не исках да говоря — никой, дори Беки нямаше да разбере това свръхестествено преживяване. Трябваше да се крия и да търся комфорт в единственото място, което някога съм чувствала като свой дом.

Изтичах през отворените порти на Имението, краката ми бяха сковани и единият дрънчеше в ботушите ми. Спуснах се по дългата, ветровита алея на имението. Погледнах към беседката да видя дали две цветни очи ме гледаха. Когато намерих беседката празна, се покатерих през отворения сутерен прозорец и си проправих път през безлюдното имение. Една сълза падна на скърцащия, дървен под, под скърцащите ми ботуши. Избърсах очите си докато изкачвах старото стълбище и вървях към класическата стая на Александър.

Докоснах празния триножник. Погледнах леглото му, все още ненамачкано от когато беше спал преди три дни. Взех черния му плетен пуловер оставен зад очукания му, удобен стол. Отидох до прозореца и погледнах към самотната лунна светлина. Силния дъжд беше спрял. Почувствах се изтощена и изоставена, като пълен неуспех. Трябваше просто да остана в Дулсвил и да чакам Александър да се върне за мен. Но моето нетърпение доведе и мен, и Александър в опасност. Той се криеше на безопасност в Дулсвил от жадуващия за отмъщение Джагър, и аз изпратих отмъщението му във правилна посока. Колкото и умна да си мислех че съм, бях просто пионка във страшната игра на Джагър.

Чух линолеума да скърца зад гърба си. Обърнах се бавно, и видях тъмна фигура седяща на вратата.

— Джагър… — казах учудено.

Линолеума отново изскърца и тъмната фигура направи крачка към мен.

— Махай се! — извиках, отдръпвайки се назад. Нямаше накъде да отида. Тъмната фигура блокираше пътя през вратата, и единственият ми начин да избягам беше тесния класически прозорец.

Отдръпнах се, обезпокоена за опасното бягство…

— Ще се обадя на полицията! — предупредих.

Фигурата се приближи още повече. Реших че трябва да избягам през вратата като мина през него. Поех си въздух и започнах да броя на ум. Едно. Две. Три.

Бързо се изстрелях през фигурата, и бях толкова близо до бягството си през вратата когато фигурата хвана китката ми.

— Разкарай се! — проплаках, опитвайки се да измъкна. Но когато лунната светлина проблесна към ръката му, черен пластмасов пръстен светна към мен.

Изпъшках, спирайки опитите да се измъкна.

— Александър?

Напълно се показа на светлината.

И там беше той, като сън, стоеше пред мен. Беше се върнал. Красив и точно в момента уморено — изглеждащ.

— Мислех, че повече никога няма да те видя! — възкликнах. Тялото ми, напрегнато със страх, се разтопи в неговото докато обгърнах ръцете си около него. Той ме притисна към него, толкова силно, че почти можех да чуя сърцето му да бие през моите гърди.

— Няма да те пусна да си отидеш, — казах, притискайки го по-силно и усмихвайки се. — Никога!

— Не трябваше да… — започна нежно той.

Вдигнах поглед, сякаш ми се привиждаше.

— Не мога да повярвам че си тук!

Той хвана ръцете ми и ги придърпа към устата си, целувайки опакато им с целите си устни, изпращайки тръпки във вените ми. Отново погледна в очите ми и се усмихна. След това направи, това което чаках да стори толкова дълго. Целуна ме. Устните му се притискаха в моите, бавно, нежно, съблазнително. Беше все едно че бяхме разделени за цяла вечност.

Продължихме да се целуваме страстно, пренасяйки се от устните си към бузите си към ушите, сякаш вкусвахме всяка част от плътта си. Той нежно погали косата ми, тогава ухапа ухото ми. Изкикотих се докато той сядаше на удобния му стол и ме издърпа в скута си. Вгледах се в очите му, чудейки се как съм могла да дишам през изминалите няколко дни без него до мен. Прекарах пръсти през косата му.

Той отметна косата, която покриваше шията ми и започна секси да я целува. Можех да усетя зъбите му, привлекателно плъзгащи се по кожата на шията ми. Докосвайки ме, играейки си, изтръпвайки, закачливо хапейки ме. Задната част на врата ми беше нежно притисната от устните му. Изведнъж Александър се отдръпна със ужасени очи.

— Не мога — каза той срамежливо и отмести поглед.