Роберт Щилмарк - Наследникът от Калкута

Грумът предаде на господаря си, калъфа с разтегателната тръба и заслиза по пътечката. Шумът от ронещите се под нозете му камъчета и шумоленето на храсталака скоро стихнаха. Джентълменът остана сам на канарата:

Под скалите неспокойно Се плискаше морето. Задалият се откъм океана тъмен облак бавно се разрастваше и покриваше извивките на брега. Очертанията на далечните носове и малки острови постепенно се разтапяха в ивицата от дъжд и мъгла. Изпод тази ниска пелена се появяваха редица тъмни, морски талази; брегът разтваряше насреща им каменните прегръдки на заливите и лиманите. Бавно разтърсвайки космати гриви, вълните дълбаеха подножието на канарата.

На човека, който беше застанал с далекогледа на върха, се струваше, че самата канара плува като кораб срещу вълните на океана, разсичайки ги с каменната си гръд като с форщевен 3 3 форщевен — носова част на кораб. — Б. пр. . Поривите на вятъра пръскаха във въздуха ситен прах от солени капчици, който полепваше по коравите му къдрави бакенбарди. Без да откъсва поглед, той гледаше прибоя и броеше „деветите“ вълни, най-големите и гривести.

Разбила се в канарата, вълната се отдръпваше и увличаше назад със себе си в морето валчести камъни и едър пясък дотогава, докато нова кипяща вълна не подхващаше тези камъни, за да ги запокити отново в подножието на скалата…

Мислите на човека са вече далеч от това заливче, от сивите канари и чайките с техните пронизителни гласове; той не различава наоколо нищо друго освен яростните космати хребети. Под него вече не е скала! Той си припомня отдавна потънал кораб…

И отново както някога стои той, широко разкрачил нозе, на бушприта 4 4 бушприт — наклонена мачта пред носа на кораба. — Б. пр. , наклонил се подобно летящия по вълните кораб. Вятърът свири във въжетата; издувайки слабо затегнатите платна… Водите на топлото море фосфоресцират зад борда. Над мачтите, сред дълбоката чернота на нощното не бе той вижда не тризвездния пояс на Орион, а проблясващо то злато на Южния кръст. Винаги е вярвал, че между светилата на тези две най-красиви съзвездия на северния и южния небосвод се намира и неговата щастлива звезда, звезда та на успеха му!

Все по-далеч и по-далеч от английските брегове го отнася Призрачният кораб на неговите спомени…

…Трети месец шхуната 5 5 шхуна — търговски кораб с две до пет мачти. — Б. пр. е в плаване. Подир няколко краткотрайни престоя на незначителни пристанища и закътани заливчета по западното крайбрежие на Африка тя изби коли нос Добра Надежда и след като се отби в южната част на Мадагаскар, се зарея из водите на Индийския океан.

Капитанът на шхуната, едноокият испанец Бернардито Луис ел Гора, беше събрал добри момчета за далечния рейс. Четиридесет н шест моряци, татуирани от краката до главата, помирисали барут и знаещи различните признаци за времето; старецът боцман, наречен заради свирепостта си Боб Акулата; помощник-капитанът Джакомо Грели, спечелил си в абордажните 6 6 абордаж — плътно доближаване до неприятелски кораб за прехвърляне на него за ръкопашен бой схватки прякора Леопард Грели, и накрая самият Бернардито, Едноокия Дявол — такъв беше екипажът на „Черната стрела“.

Повече от две седмици бяха изминали от онова ранно утро, когато скалистото крайбрежие с Иглен нос 7 7 Иглен нос — най-южната точка на Африканския материк. — Б. пр. , където в синия безкрай вечно спорят помежду си водите на двата океана, се разтопи на югозапад зад кърмата на шхуната, но тя още не бе срещнала в просторите на Индийския океан нито един неохраняван търговски кораб.

— Гръм и Мълнии! — изруга на бака 8 8 Бак — носовата част на горната палуба. — Б. пр. Червенокосия Пю, като захвърли на палубата калаеното канче. — за какъв дявол, пита се, ни довлече Бернардито на гемията си в този ад на акули? Според мен испанските дублони звънят не по-зле от индийските рупии!

— Ето трети месец вече плувам с вас, не още нито един фартинг 9 9 фартинг — английска бронзова монета, равна на 1/4 от пенса. — Б. пр. не се е търкулнал в хастара на джобовете ми! — подзе събеседникът на Червенокосия Пю, един мършав дангалак със златна обица на ухото, наречен от екипажа Джейкъб Скелета. — къде се дянаха тия весели жълти търкалца и красиви пъстроцветни хартийки? С какво ще се явя в кръчмата „Соленият пудел“, където и господ бог получава пунша си само срещу пари в брой? Питам аз — къде е нашата звънтяща радост?