Виктор Юго - Парижката Света Богородица

— Трябва да устроим празничен огън на Шан Гаяр с книгите на метр Андри — обади се друг.

— И с писалищата на писарите! — допълни съседът му:

— И с тоягите на клисарите!

— И е плювалниците на деканите!

— И бюфетите на икономите!

— И раклите на настоятелите!

— И столчетата на ректора!

— Долу! — повтори дребничкият Жеан напевно. — Долу метр Андри, клисарите и писарите, богословите, лекарите и законодателите, икономите, настоятелите и ректорът!

— Та това е същинско второ пришествие! — прошепна метр Андри и си запуши ушите.

— Охо! Ето че и ректорът се задава тъкмо навреме! Ей го там, пресича площада! — провикна се един от прозореца.

Всички се заобръщаха към площада.

— Наистина ли минава нашият високоуважаван ректор метр Тибо? — попита Жеан Фроло Мелницата, който от колоната вътре в залата не можеше да види какво става навън.

— Да, да! — отвърнаха му другите. — Точно той, ректорът метр Тибо.

Беше действително ректорът, придружен от всички други важни личности от Университета, които отиваха тържествено да пресрещнат пратениците и в момента пресичаха площада пред палатата. Притиснати един до друг на прозореца, учещите ги посрещнаха с язвителни насмешки и подигравателни ръкопляскания. Ректорът, който вървеше начело на групата, обра първия залп. А този залп си го биваше.

— Добър ден, господин ректор! Хей! Здрасти!

— Какво търси тук този стар комарджия? Нима се е разделил със заровете си?

— Как само се друса на мулето! А ушите му по-дълги и от мулешките!

— Охо! Добър ден, господин ректор Тибо! Tibai, be eleator! 15 15 Тибо, играч на зарове (лат.). — Б. пр. Дърт глупак! Дърт комарджия!

— Нека бог ви закриля! Хвърляхте ли често дюшеш снощи?

— Ох, какво разкапано лице, оловносиво, изпито и изнурено от страстта към хазарта и заровете!

— Накъде сте се запътили така, Tibalde ad dados 16 16 Тибо със заровете (лат.). — Б. пр. , обърнал гръб на Университета и поел в тръс към Града?

— Навярно отива да търси квартира на улица Тиботоде 17 17 Thibaut aux des (фр.). — Тибо със заровете, игрословица. — Б. пр. ! — извика Жеан Мелницата.

Цялата банда поде гръмогласно шегата и заръкопляска бясно.

— Отивате да търсите квартира на улица Тиботоде ли, господин ректор? Там ли отивате, дяволски ортако?

После дойде ред на другите длъжностни лица.

— Долу клисарите! Долу жезлоносците!

— Я ми кажи, Робен Пуспен, що за птица е тоя там?

— Това е Жилбер дьо Сюй, Gilbertus de Soliaco, управител на колежа „Отьон“.

— Дръж обувката ми. Твоето място е по-удобно. Цапни го по мутрата!

— Saturnalitias mittimus ecce nuces. 18 18 Изпращаме ти орехи от римските сатурналии (лат.). — Б. пр.

— Долу шестимата богослови с белите стихари!

— Богослови ли били тия? Аз пък ги взех за шестте бели гъски, подарени на града от света Жонвиев за имението „Рони“.

— Долу лекарите!

— Долу диспутите на основни и свободни теми!

— Ще те цапардосам с капелата си, управителю на „Сент Жонвиев“! Ти ме онеправда. Това е самата истина. Даде мястото ми в нормандската корпорация на дребничкия Асканио Фалцаспада от провинцията Бурж само защото е италианец!

— Каква неправда! — закрещяха студентите. — Долу управителят на „Сент Жонвиев“!

— У-у! Метр Жоашен дьо Ладьоор! У-у! Луи Даюй! У-у! Ламбер Октьоман!

— Дяволът да удуши иконома на германската корпорация!

— И капеланите от „Сент Шапел“ заедно със сивите им кожени наметки, cum tunicis grisis.

— Sen de pellibus grisis furratis. 19 19 Или със сиви кожи подплатени (лат.). — Б. пр.

— Ехей! Магистри на изкуствата! Брей, че хубави черни мантии! Брей, че хубави червени мантии!

— Бива си я опашката на ректора!

— Също като венециански дож, който отива да се жени 20 20 Ежегодна церемония във Венеция, символизираща овладяването на морето. — Б. пр. за морето.

— Какво ще кажеш, Жеан? Ето ги и канониците от „Сент Жонвиев“!

— По дяволите канониците!

— Абат Клод Шоар! Доктор Клод Шоар! Да не би да търсите Мари Жифардата?

— Тя живее на улица „Глатини“.

— Готви се да си легне с надзирателя на публичните домове.

— Плаща си четирите дьоние, quatuor denarios.

— Aut unum bombum. 21 21 Или един гуляй (лат.). — Б. пр.

— Другари! Ето ви и Симон Санген, настоятеля на Пикардската корпорация, с жена си, седнала зад него.

— Post equitem sedet atra cura. 22 22 Зад конника е седнала черната грижа (лат.). — Б. пр.

— Дръж се метр Симон!

— Добър ден, господин настоятелю!

— Лека нощ, госпожа настоятелко!