Джон Ъпдайк - Долуподписаните Мейпълови

— Това, което не разбирам — казваше тя, е дали двамата трябва да подпишем един документ или всеки — различен? И кой? Моят адвокат непрекъснато ми изпраща по три копия от всички документи, някои в син плик. Тези ли трябва да представя, или те не важат и мога да ги задържа за себе си?

Адвокатите, иначе обиграни в техния обичаен свят на враждуваща вина, на дела и обжалвания, действително се бяха объркали от постановката за развод без вина. Сутринта, в самия ден на развода, адвокатът на Ричард го посрещна на стълбите на съдебната палата, за да го предупреди, че той като ищец можело да бъде помолен да уточни какво го кара да смята, че бракът му е непоправимо разстроен.

— Но нали в това е смисълът на развода без вина — намеси се Джоун, — че не си длъжен да обясняваш нищо?

Тя се качваше по стълбите редом с Ричард; всъщност бяха дошли с една кола, защото някое от децата беше взело нейното волво.

Делото беше насрочено за сутринта. Като мина с колата да я вземе в седем и петнайсет, той я завари боса всред тревния кръг, образуван от асфалтовата алея, до глезените в роса. Обувките си с високи токчета държеше в ръка. Видът й го разсмя. Той отвори вратата и каза:

— Значи има елени на острова?

Тя беше твърде умислена, за да осъзнае намека му. Попита го:

— Мислиш ли, че съдията ще има нещо против, ако съм без чорапи?

— Крий си краката под скамейката — каза той. Чувствуваше се объркан, с изпразнена глава. Почти не беше спал, макар че за разнообразие рамото не го бе боляло. Тя се качи в колата и внесе обувките си заедно с влажния мирис на зора. Винаги е била ранобудна, докато той — обратно.

— Благодаря ти, че дойде… — каза тя по повод колата и добави: — да ме вземеш.

— Удоволствието е мое — каза Ричард.

Докато пътуваха до съда и разговаряха за колите и децата си, той с възхищение забеляза колко изящна е станала Джоун; тя стоеше в периферията на зрението му лека като перце, гласът й гъделичкаше ухото му и той възприемаше познатите интонации и ударения — неоспоримо музикални и недочути докрай — като мелодия от познат концерт, подтикваща към мечтания. Вече не я обвиняваше: това беше причината за нейната лекота. През всичките тези години тя му изглеждаше виновна за всичко — за задръстванията по Сентръл Скуеър, за писъците на пощенското корабче, за различната височина на леглата. Но вече не: вече не я смяташе за всесилна. Беше я освободил, оневинил. Тя беше за него онова, което е Гретел за Хензел, сродно същество, с което вървят по една и съща пътека, а зад тях птиците кълват трошичките хляб.

Адвокатът на Ричард изгледа печално Джоун.

— Да, разбира се, мисис Мейпъл — каза той. — Но може би трябва да поговоря насаме с клиента си.

Бяха си избрали своеобразно отличаващи се адвокати. Адвокатът на Ричард беше едър измачкан ирландец, чийто летен бежов костюм висеше като чувал, а коремът му изопваше ризата: имаше вид на меланхоличен и бащински настроен мъж. Адвокатът на Джоун беше дребен, спретнат и нахакан; носеше карирани костюми и говореше с половин уста, като типовете, които за бакшиш издават тайните на конните състезания. Блестящ и свеж дори в този още сънен час, той се появи зад една от колоните на мраморния храм на Темида и отведе Джоун настрани. Малко по-висока от него, тя наклони глава, за да го чува, и се усмихна покорно. Ричард се запита удивен — нима такъв тип мъже са били през цялото време таен обект на нейните желания? Дишайки тежко, неговият адвокат изрече:

— Ако съдията все пак запита за определена вина — не казвам, че непременно ще го направи, но всички плуваме в непознати води в това отношение, — какво ще кажеш?

— Не знам — каза Ричард. Той разглеждаше шарките на мрамора под върховете на обувките си; приличаха му на малки разбиващи се вълни. — Имахме политически разногласия. Караше ме да ходя на походи за мир.

— Някакво физическо насилие?

— Съвсем малко. Незначително може би. Наистина ли мислиш, че ще питат такива неща? Този развод без вина ли е, или не?

— Разводът без вина е tabula rasa за този щат. Засега, Дик, така го схващаме. Не знам как ще постъпи. Трябва да сме подготвени.

— Е, добре, освен в политиката не си подхождахме кой знае колко и в сексуално отношение.

Въздухът между тях стана лепкав; и за баща му половата тема беше деликатна територия. Дишането на адвоката стана мъчително.

— Значи си в състояние да заявиш, че е била налице характерова и емоционална несъвместимост?

Това беше дълбоко невярно, но Ричард кимна: