Иън Ървайн - Кулата върху разлома

— Опомнете се! — изскърца гласът му към останалите.

Отново се надигна и пристъпи към Рулке с властния вид от разцвета си.

Другите усетиха, че везните се накланят, и се събраха край него. Осакатеният Тенсор пълзеше на колене, но и той вдигна ръка. Игър, макар и зашеметен, се изправи. Мендарк му помогна, а от другата му страна дойде Осейон, почти равен на Рулке по ръст. И наплашените аакими като че се престрашиха.

Шанд наблюдаваше и чакаше.

Рулке се смути. Предимството не беше на негова страна. Не би си позволил всичките му врагове накуп да го сварят неподготвен. Отстъпи, може би разбираше, че не знаят какво да направят. И те като че не бяха готови за решителната схватка, значи можеше да им избяга, докато не са се усетили. А в Нощната пустош имаше пробив. Той беше свободен! Нищо друго нямаше значение. Битката щеше да продължи по друго време и на друго място. Той скочи към съсипаната беседка.

— Слаб е! — провикна се Шанд. — Нападнете го всички заедно.

Мендарк се оказа най-бърз. Отдалеч отскубна новото огледало от рамката му и го огъна в стената. Без него порталът беше безполезен.

Рулке се шмугна между двете колони, събори ги към настъпващата групичка, прескочи купчината отломки и побягна по стълбата.

— След него! — заповяда Мендарк и се втурна нагоре като младеж.

След него тичаха Игър и Осейон, неколцина аакими и Шанд. Зад тях бавно се изкачваха последните двама аакими, понесли Тенсор.

На половината път нагоре Рулке отпадна — Нощната пустош го бе изтощила. На дванадесетия етаж едва не го застигнаха, той обаче събори парче от стената пред тях и пак побягна.

Осейон прескочи препятствието.

— Не припирай! — спря го Мендарк. — Сам няма да му направиш нищо.

Хиляда стъпала по-нагоре стигнаха до върха задъхани и с натежали крака. Вратата беше заклещена отвътре.

— Разбийте я! — изхърка Мендарк.

Осем рамене се забиха в нея с такава ярост, че вратата се удари в стената. Рулке стоеше във висока пролука отсреща и гледаше навън. Огромният му гръден кош се издуваше като ковашки мях.

— Не можеш да слезеш — извика Мендарк. — Хванахме те! Предай се.

Рулке се разсмя отчаяно, от горещия му дъх стените се топяха, а платиновият купол омекна.

Внимаваха да не го доближат, докато и Тенсор не бе внесен в стаята.

— Като един — насърчи ги Мендарк. — Сега!

Този път придобиха смелост. Намерили опора в омразата и гнева, те събраха силите си в страшен удар, насочен към гърдите на Рулке. Изхвърлиха го във въздуха далеч от пролуката.

Развикаха се дрезгаво, слисани от успеха си.

— Колко лесно било, ако сме единни… — промълви Игър.

— Няма да оцелее — заяви сияещият Мендарк.

Дълго щеше да се радва на заслужената победа. Нека някой посмее да му каже, че за нищо не го бива!

— Падането от такава височина ще го убие, въпреки че е карон.

Доближиха пролуката, за да видят смъртта му. Само че това не беше краят. Рулке висеше на едната си ръка под дълъг прът. Лицето му се изопна от болката в изгорената длан и изнемощелите мускули, но той се взираше във всеки от тях.

— Чуйте отново предсказанието — каза толкова тихо, че трябваше да напрегнат слух докрай заради свирещия вятър. — „Когато тъмната луна е пълна в средзимния ден, аз ще се завърна. Ще разбия Възбраната и ще отворя Пътя между световете. И Трите свята завинаги ще принадлежат на кароните.“

Всички неволно погледнаха небето, но луната не се виждаше. Шанд изрече в отговор:

Изражението на Рулке беше неразгадаемо. Мендарк протегна ръка — толкова слаба, че я крепеше в лакътя с другата. Посочи основата на пръта и произнесе проклятие. Прътът изпращя и се счупи като другия преди няколко дни.

Рулке го пусна и увисна във въздуха, сякаш се пребори с гравитацията за миг. После пропадна надолу все по-бързо и всички очи в стаята гледаха как доближава коравия метал на моста. Но преди това той събра юмруците на извитите си ръце над главата, за да образуват кръг, и под него се отвори същата синьо-черна тъма, която възвести появата му. Рулке изчезна.

Мендарк протягаше шия.

— Какво стана? Изгуби се от погледа ми.

— Няма го — отвърна Талия, чиито очи бяха по-зорки.

— Нощната пустош го е изтеглила обратно — хрипкаво се обади Тенсор.

— Значи нищо не постигна с твоето безразсъдство — горчиво промълви Селиал.