Иън Ървайн - Тъмна е луната

— Няма да повярвам, че и Кандор е замесен!

— Не ми е известно — сви рамене Лиан и подхвана отново сказанието:

„— Не виждам изход — заявил Мендарк, обхванат от униние.

Игър мълчал.

— Да се предадем ли? — попитал Мендарк. — Дали мизерният живот под гнета на тирана е по-лош от гладната смърт и окончателното опустошение на Сантенар?

Игър обаче не отварял уста.

— За нас може и да е по-лошо — размишлявал Мендарк, — но за народите на Сант сигурно би било облекчение…

— Млъкни, празнодумецо! — креснал му накрая Игър. — Изборът не е толкова прост.

— До гуша ми дойде от тази война — троснато отвърнал Мендарк. — Предпочитам мира.

— Нима искаш да останеш в Преданията като човека, продал цял свят в робство?

Тези думи жигосвали, защото Игър познавал честолюбието на Мендарк.

— Бих опитал всичко… — понечил да каже Мендарк.

Игър го прекъснал:

— Дори Забранените опити ли? Готов ли си да позволиш и тях?

— Ето как дързостта преминава в глупост.

— О, смелостта не ти е присъща ли? — подиграл му се Игър. — Значи не си готов да сториш всичко за страната си и света.

— Не знам как.

— Аз пък знам.

Тогава нахълтал Тенсор, който месеци наред разглеждал плановете и записките на Питлис за построяването на Алсифър.

— Градът наистина е уязвим! — възкликнал той. — Питлис е внасял мънички промени в плановете на Рулке, които останали скрити.

— И какво ще се случи, когато Рулке поиска да употреби своята машина? — попитал Игър.

— Не можем да предвидим. Вероятно нищо, освен ако…

— Какво? — не се стърпял Мендарк.

— Освен ако и ние не помогнем някак.“

Рулке слушаше напрегнато, а Лиан се чудеше какво ли се надява да научи.

„— Как? — недоумявал Мендарк. — Това означава да сме в самия град и…

В този миг погледът му застинал.

— Да — потвърдил Тенсор. — Налага се да прибегнем до Забранените опити.

— Не! — разфучал се Мендарк. — Не е имало по-велик Магистър от Рула, но това погуби и нея. Аз нямам такива сили.

— Нито пък аз — признал Тенсор. — Нито друг от Съвета освен…

И двамата се озърнали към Игър, който изрекъл надменно:

— Бих се съгласил, ако сме в пълна безизходица. Но опасността за мен ще е неизмерима. Не бих посмял да опитам без подкрепа.

— Имаш я — уверил го Мендарк.

— Пълна подкрепа — властно подчертал Игър.

Накрая изяснили замисъла си и подготвили примамката, като разчитали на единствената слабост, която Рулке си позволявал — гордостта, проличала и във величието на Алсифър. За него градът бил най-важен. Членовете на Съвета се преобразили и се устремили към Алсифър. Още по пътя доловили как самият строеж на света се разкривява, защото Рулке започнал изпитанията на своя град-машина.

Той хванал лостовете, подчинявайки всеки и всичко в Алсифър на волята си. Насочил цялата тази мощ срещу преливащата се стена на Възбраната. Тя светкавично се издула навън като огромен тумор, притиснал пустотата. И ако не били уж нищожните промени, вмъкнати от Питлис, Рулке щял да я пробие. В последния миг обаче израстъкът се обърнал наопаки и затворил част от пустотата.“

Рулке се мръщеше, погледът му пареше Лиан. После заповяда грубо:

— Продължавай!

— „Игър започнал Забранените опити с първата, не толкова опасна стъпка — призоваването. Рулке захапал примамката, без да подозира замисъла. Натискът върху всички бил огромен. Той го засилил. Усетил тръпка на безпокойство и потърсил причината. А натискът се увеличавал. Игър се заел с втората, най-рискованата фаза — улавянето.

Внезапно един от Съвета се прекършил, после и втори. Старателно градената структура губела устойчивост. Игър чувствал ужаса, който забивал нокти в съзнанието му. Забранените опити отивали към провал.

— Откажете се! — надал вопъл той.

Съветът се разпръснал, всеки искал да спаси само себе си.

Тогава се впило жилото на скорпиона. Рулке се мъчел да разкъса душата му. Съзнанието на Игър се опълчило срещу неизразимия с думи кошмар на обладаването и той пропаднал в бясното бълнуване на лудостта.

Мендарк не се поколебал. Виждал един-единствен изход, немислимо опасен, но се осмелил. Проникнал в ума на Игър и хванал там Рулке като в капан. Борели се много часове, но безумието на Игър обърквало Рулке и той отстъпил пръв.

Мендарк с мъка събрал последни сили за заклинание, с което го избутал в израстъка от пустота и му отнел властта над Алсифър. Неосезаемият тумор се затворил като балон, Нощната пустош, която има досег и с всичко, и с нищо. Така Питлис получил закъснялото си възмездие.