Иън Ървайн - Тъмна е луната

Никому няма да навредя, като разкажа сказание, каза си Лиан. Рулке се облегна удобно, усмивката му като че издаваше нетърпението му да чуе нещо за себе си. Лиан се развесели от това честолюбие.

— Сказанието, както е съставено, започва с падането на Тар Гаарн и смъртта на Питлис, твореца на онзи великолепен град, както и на твоя — славния Алсифър.

— Ах, Алсифър — въздъхна Рулке. — Как го обичах…

— „Алсифър — въплъщение на всичко присъщо за кароните, така го създал Питлис. Но градът бил и творение, а всички алхимици и механици, книжници и труженици, както и самият Рулке съставлявали жива машина, предназначена за една-единствена цел — премахването на Възбраната.“

— Не ми се вярва Съветът да представя събитията така — поклати глава Рулке.

— Аз разказвам Преданията — остро отвърна Лиан, — без да угоднича пред Съвет или Магистър.

— Ще видим.

— Не угоднича и пред тебе! „Историята на Алсифър е трагична, защото се корени в едно от най-лукавите предателства — падането на Тар Гаарн.“ Ето защо си станал прочут като Великия предател — взря се Лиан в безстрастното лице на карона.

— Не се разсейвай, летописецо. Досега си близо до истината, колкото и да упорстваш в хулите срещу мен. Как всъщност започва сказанието?

— „Представете си свят, потънал в отчаяние, опустошен от Прочистването, което се проточило столетия и заляло Сантенар с кървища. Пътищата гъмжали от просяци, но от кого ли можели да измолят нещо? Цялото богатство на един свят било прахосано във войната. Заможен бил имащият храна и маса, на която да я поднесе.

Започнал страшен мор. Обезумелите жители на градовете ги напускали на тълпи, но където и да отидели, разнасяли заразата. Тя връхлитала на вълни още стотина години. А после Тар Гаарн, последната свободна твърдина, бил превзет чрез предателството на Рулке. Оскъдните припаси на света били вложени в още по-невъобразимо начинание — Алсифър.

Рулке властвал, останалите в Сантенар тънели в безнадеждност. Войната, заразите и гладът погубили половината население. След последната епидемия оцелелите трудно намирали с какво да се изхранват. Но загубите били даже още по-тежки. От всички големи библиотеки се съхранила само онази в Зайл. Опустошението засегнало изкуството и архитектурата, музиката и книжнината, дори Преданията. Малцината оцелели имали по-неотложни нужди.

Участниците в остатъка от Съвета се обезсърчили. Рулке дошъл при тях с ултиматум.

— Ще ми предадете всички устройства и пособия, работилници, архиви и други тайни. Ако се подчините, ще запазите постовете си и занапред ще ползвате всички привилегии. Ако откажете…

Нямало смисъл да пояснява заплахата.

Рула, най-велика сред Магистрите, умирала, а Съветът представлявал сбирщина, в която надарените били малцина — Игър, Мендарк и Тенсор…“

— Прав си, жалка сбирщина — прекъсна го Рулке, — а те тримата не бяха изключение! Я се замисли! Мендарк беше по-скоро хитър, отколкото талантлив, и все се озърташе за заплахи. Игър имаше безмерна дарба, но беше малодушен. Виреше нос пред всекиго, а беше толкова лесно да го изиграеш. Тенсор пък сякаш беше втори Питлис — горделив глупак, влюбен в безразсъдството си, обезумял от омразата си.

— Такива са си и сега — съгласи се Лиан — и все пак са успели да те затворят тук.

— С безчестие! Разказвай…

— „Рула напътствала Мендарк в последните си мигове…“

— Помня Рула — отново го прекъсна каронът. — Това се казва Магистър! И какъв противник… Възхищавах й се!

Лиан започна да се дразни от постоянните прекъсвания на сказанието:

— Искаш ли да чуеш историята, или не?

— Твоето държание, когато те раздразня, ми дава не по-малко информация — засмя се Рулке.

— Да продължавам ли?

Рулке се ухили и се облегна назад.

— „Ти ще поемеш Съвета — заръчала Рула. — Само ти си способен, Мендарк. Истината за Алсифър е, че го съградиха като гигантска машина, която да даде на Рулке власт над целия свят. Нямаме защита срещу него. Дори усилията да го опознаем ни съсипаха.

— Какво да правим? — завайкал се коленичилият пред нея Мендарк.

— Намерете друг път. Открийте слабо място в Алсифър. Не може да няма.

— Тенсор вече се е заел с това.

— Тенсор е другият ни шанс. Извлечете изгода от съперничеството между Рулке и Кандор, който е потеглил към Алсифър. Възползвайте се от него…

Това били последните думи на Рула, преди да издъхне.“

Усмивката бе изчезнала от лицето на карона.