Иън Ървайн - Тъмна е луната

Изведнъж се изопна по гръб.

— Не мога! — смънка тя и опря буза в прашния под.

— Кажи ми в какво не успяваш — помоли Малиен.

Тя измъкна ръката си от превръзката и стана от табуретката, за да обиколи павилиона, като докосваше всяка колона с върховете на пръстите си.

— Все едно се опитвам да хвана края на намазан с масло конец, пуснат в бъчва с желе — оплака се Талия. — Нито го виждам, нито го усещам. А дори да го напипам, не съм способна да го уловя.

— Дори да го бе уловила — отвърна Малиен, — не би имала къде да го закрепиш. Такива са си порталите — нужно е да усетиш недоловимото и да докоснеш невещественото. Опитай се да потиснеш здравия си разум.

„Как ли ще стане? — зачуди се Талия. — Цялото ми обучение се състоеше в упоритото му развитие.“ Въпреки това продължи да се опитва. След около час спря отново.

— Направих каквото можах — избухна тя, — нищо не се получава.

Безсилието и разочарованието я гризяха отвътре.

— Просто почакай! — укроти я Малиен.

Слънцето залязваше и съживяваше искрици в ожулените от пясъчните бури стъкла на прозорците от югоизточната страна. Светлината отслабваше, а Малиен, подкрепяна от Аспър, стоеше недалеч от павилиона и наблюдаваше.

— Май има нещо — обади се Талия след малко.

Тя седеше в сенките, опряла чело в каменната стена и затворила очи. Притискаше длани към пода.

— Ама че странно! — добави тя и се озърна в недоумение. Тялото й се разклати, главата й се завъртя, ръцете й също се разтресоха. Гърбът й се изви в дъга и тя бе изправена на крака, сякаш някой я дърпаше с примка.

— Помогнете! — кресна, щом не успя да се вкопчи в пода.

После се издигна във въздуха, а през главата й като че мина вълна и разкриви очертанията й.

Шанд притича, изправи се на пръсти и я хвана за глезените.

— Мендарк!

Талия се задушаваше.

— По-леко! — втурна се Мендарк през залата. — Не дърпай с все сила, че ще й счупиш врата.

Внезапно и Шанд загуби опора. Той също се издигаше, само че с главата надолу.

— Игър! Аспър!

Аакимът се хвърли към него, подскочи нагоре, впи пръсти в куртката му… и се понесе нагоре с първите двама.

— Помагайте де! — изрева гърлено той.

— Мендарк, какво е това?! — изпищя Малиен.

Отвсякъде притичваха аакими, но гледаха смутено и безпомощно.

— Капан! — извика Игър. — Затворете портала!

— Не знам как. Мендарк, направи нещо!

Мендарк избълва някаква дума. Краката на Талия се разлюляха като под бесилка. Павилионът се заклати, една колона се пръсна на парчета с оглушителен грохот.

От другата страна Игър бе разперил ръце като начинаещ чирак в магията и май напипваше невидими за окото форми. Нададе яростен вой и разтръска ръцете си. От пръстите му се виеше пара.

Дъхът на Мендарк секна, когато главата на Талия се заби в купола на павилиона и леко го повдигна, после като че мина през метала, но без да се покаже от другата страна.

— Той я отмъква! — изврещя Мендарк и изстреля слята поредица от думи, но напразно.

Куполът в миг се превърна в прозрачен пръстен, погълнал до половината тялото на Талия. Шанд и Аспър вече също навлизаха в него. Игър се засили, метна се нагоре и с две ръце избута купола от колоните. Но пръстенът си висеше невъзмутимо. Игър събори и останалите колони, като ги трошеше с ритници. Проходът към пустотата не се затваряше.

Отдолу стърчаха само прасците на Талия, а Шанд и Аспър потънаха до половината. Игър изпръхтя ядно, извади своя рубин и го вдигна. Напрежението го раздруса, лицето му се зачерви, после куполът звънна като гонг и падна на пода. Игър промърмори нещо, пъхна пръсти под ръба му и го запрати встрани. Тримата лежаха отдолу, сякаш ги бе скрил фокусник.

Талия вдигна глава и пак я отпусна на пода.

— Все едно ме обърнаха наопаки — изграчи тя. — Порталът е преобразен. Долових присъствие, а миг по-късно започна да ме придърпва. Ама че ужас!

— Той беше — с неочаквано спокойствие промълви Игър. — Рулке ни дебне!

Шанд изпълзя и блъсна главата си в повалена колона. Талия за пръв път го виждаше толкова изнемощял.

— О, Каран! — прошепна той. — Съжалявам!

— Да не прибързваме — помоли Мендарк. — И да бъдем нащрек.

С падането на нощта забелязаха слабо мъждукане сред отломките. От тях се процеждаше светещ газ, който сякаш се бореше с невидими окови.

— О! — стресна се Малиен. — Това изобщо не ми харесва. — Тя разтърка челото си и остави прашна следа по него. — Просмукал се е от Нощната пустош. Порталът още е отворен.