Иън Ървайн - Тъмна е луната

— А Рулке е от другата страна! — натърти Игър. — Не можем да минем!

— Нищо ли няма да направим? — умоляващо се намеси Шанд.

— Ще затворим Нощната пустош! — рязко отвърна Игър.

— Но как? Та той задържа прохода.

— Колкото и да ми е противно да го кажа — подхвана Мендарк, — Игър е прав. В портала е заложен капан. Нямаме друг избор, освен да го затворим. — Той погледна Шанд със състрадание.

Талия потръпна. Оглеждаше залата, сякаш претегляше наум силата на врага, и хапеше устните си.

— Аз… аз просто съм длъжна да опитам отново — смънка тя.

— След това, което се случи?! — възрази Мендарк. — Нищо няма да опитваш!

— Не можем да ги изоставим там! — Веднъж не бе помогнала на Каран в беда и не си представяше да постъпи така отново. — Готова съм да рискувам живота си.

— А аз — не! Няма начин да успеем.

— Мендарк…

Той удари с юмрук по купола.

— Целият свят е заложен на карта!

— А защо ли си мисля, че ти искаш да го спечелиш за себе си? — изведнъж се вбеси Талия.

— Делата ми говорят сами, още откакто затворихме Рулке.

— И ти не пропускаш да се похвалиш с тях — сопна му се тя. — Да оставим на идните поколения да отсъдят. Сърце не ми дава да пожертвам Каран и Лиан!

— Брей… Явно няма да ме наследиш като Магистър.

— Не се и стремя към това, щом ще трябва да се превърна в твое подобие!

— Значи ми се противопоставяш?

Мендарк се изправи, Талия също, и му се наложи да я гледа отдолу нагоре.

— Слушай — започна той, — от всички тук аз съм най-загрижен за Лиан. И Каран… — понамръщи се — …ми е симпатична. Но нищо не можем да направим за тях. Нима не проумяваш? Има ли още някой несъгласен? — Мълчание. — Е, Шанд — подкани го Мендарк, — ти си най-пристрастен в това решение…

Шанд не помръдна. По едната му буза се стече сълза.

— И аз не виждам как да им помогнем! — рече той и рязко се извърна.

— Изглежда си прав — отрони Талия печално. — Направи каквото е необходимо.

— Игър… — обърна се Мендарк към доскорошния си противник. — Все пак ще те послушаме. Как да затворим Нощната пустош?

— Вече не знам. Не съм и подозирал, че той ще се окаже толкова могъщ.

— Не ни достигат сили да я затворим — увери ги Малиен. — Освен ако…

Погледът й неволно се стрелна към отвора на шахтата.

— Ами да! — изрева Мендарк. — Великолепна идея! Досега се проваляхме, защото ни липсваше мощ. Но ако сме всички заедно и черпим от огромен източник…

— Нали опитах! — задави се Игър.

— Принудени сме — кротко напомни Мендарк. — Ще се спуснем там, където е намирал могъществото си Кандор. В самия разлом.

— Не! — изпищя Селиал, проговаряйки за първи път този ден.

Талия седеше със сведена глава. Отново се бе провалила.

— Ние ударихме болезнено Рулке — изрече Мендарк. — А и той е отвикнал от притеглянето на нашия свят. Видяхте ли как трополеше тежко нагоре по стъпалата? Трябва да действаме незабавно, преди да се е възстановил.

— Ха! — безнадеждно отрони Тенсор. — Той ни победи. Оставете го да прави каквото иска.

Малиен се надигна, като притискаше с ръка пострадалото си рамо.

— Мендарк, какво си намислил?

— Ние тримата — аз, Тенсор и Игър, участвахме в сътворяването на Нощната пустош…

— И когато Рулке облада съзнанието ми, ти ме изостави! — изръмжа Игър. — А Тенсор… — Яростта му попречи да продължи веднага. Стоеше с наведена глава, стиснати юмруци, дишаше тежко. След малко добави: — Тенсор предаде всички ни! Оставил е пролука, за да пусне на свобода Рулке, когато реши. И вие си въобразявате, че някога ще ви се доверя отново? Как пък не!

Мендарк остана невъзмутим и му отвърна кротко:

— Както казах, ние участвахме в създаването на Нощната пустош. Познаваме я и можем да я затворим. После ще извлечем сила от разлома, за да отворим свой портал и да се пренесем право в Туркад.

— Онзи ден се убедих, че не мога да разчитам на разлома — възпротиви се Игър.

— Но ти нямаше време да го опознаеш, да се подготвиш — меко му напомни Мендарк. — А сега имаме време.

— Ще минат години, докато го овладеем.

— Тогава ще се заема сам или с онези, които имат смелостта да ме подкрепят.

— Ама че проклет мръсник! — подхвърли Игър на Шанд.

— И аз не го харесвам — отвърна Шанд, — но е прав. — Той дръпна Игър настрана. — Ела да пийнем по чаша чард.

Облегнаха се на стената, купичките с чард сгряваха дланите им. Толкова високо в планината беше студено.

— И ти не можеш да си представиш какво се случи след неуспеха на Забранените опити — мърмореше Игър. — Рулке си проправи насила път в главата ми. Това беше… не, нямам думи да опиша как беснееше в ума ми.