Ловецът син - Удегейска приказка (Удегейска приказка)

Геентовият син ритнал рибарския плет и го съборил.

— Имаш сили! — казал старият рибар. — Отивай!

Отминал Геентовият син и скоро стигнал до високото жилище на великана. Влязъл в къщата на Саломка. Гледа там — седи една бабичка — кокалеста, ноктите и извити като корени, а носът и прилича на птичи клюн.

— Аз съм майката на Саломка — дигнала бабичката очи към гостенина, — а ти кой беше?

— Аз пък съм синът на Геента. Дойдох тука да си премеря силата със Саломка.

— Близни — рекла бабичката — тази играчка. Моят син, когато намръзне, винаги се затопля с нея.

И тя натикала в устата на младия гостенин нагорещения ръжен.

Тогава Геентовият син отхапал със зъби нажеженото желязо, сдъвкал го и плюл в лицето на старицата. Тя се набръчкала мигом и се превърнала на пън.

Някой затропал отвън. Влязъл Саломка. Под двете си мишници пак мъкнел две убити мечки. Хвърлил едната на гостенина и му викнал:

— Дръж едната и я изяж. Ако я изядеш по-бързо от мене, ще се борим. Ако не ме превариш, лошо ти се пише!

Синът на Геента подхванал мечката, стиснал и кожата, дръпнал я и веднага я смъкнал. И преди Саломка да одере своята мечка, Геентовият син излапал своята.

Тръгнали двамата да се преборят върху високата скала. Изкачили се най-горе. А скалата била твърда и гладка като лед.

Саломка тогава се провикнал:

— Искаш ли да опитаме кой може да пробие с крак по-дълбоко канарата?

— Искам — отговорил Геентовият син.

Саломка ударил с крак. Скалата треснала. Кракът му влязъл до кокалчето в скалата. Изправил се след него Геентовият син и тропнал. Скалата се пропукала и кракът му влязъл до коляното.

Хванали се тогава двамата на юнашка борба. Саломка блъскал Геентовия син и гледал да го докара до крайния ръб на канарата.

За сетен път Саломка събрал сили и се втурнал да изблъска Геентовия син от края на скалата, но в този миг, когато великанът се засилил и полетял, неговият противник се изтеглил настрана. Саломка паднал надолу с главата и се утрепал върху камъните.

Избърсал си челото юначният син на Геента, влязъл в къщата и чул някъде под земята да дрънка звънче.

— Какво е туй? — помислил си той, отворил подземието и там заварил един човек със зашити устни.

Синът на Геента го освободил, разшил му устата и го запитал:

— Кой си ти?

— Аз съм Геента, а ти кой си?

— Аз пък съм синът на Геента.

Тогава синът прегърнал своя баща, положил го в ловната си чанта и го отнесъл в къщи. Няма да ви разказвам с каква радост майката посрещнала и двамата.

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2557]

Последна редакция: 2007-04-29 13:48:42