Златният сандък: Татска приказка (Татска приказка)

Родителите отдавна станали, а синът все не излизал от стаята си. На края, когато слънцето стигнало до средата на небето, бащата се разтревожил и решил да узнае каква е работата. Влязъл в стаята на сина и попитал:

— Синко, защо не ставаш? Какво става с теб?

Синът рекъл:

— Скъпи татко, жив и здрав да си ми, но аз не се чувствувам добре.

Старият богаташ захапал пръста си, запроклинал мига, когато пуснал сина си от къщи, но от проклятията не ставало по-леко на момъка. Той лежал и не се надигал, ядене и пиене му носели в постелята, но почти нищо не докосвал. Богаташът повикал при сина си всички лекари, всички баячки, но те били безсилни да помогнат на момъка. А за причината на болестта си той мълчал.

Синът на богаташа имал един-единствен приятел — син на сиромах. Ден не можели да преживеят двамата момци, без да се видят. Когато синът на богаташа легнал болен, приятелят му веднага дошъл да го види и попитал:

— Какво се е случило?

Ала синът на богаташа не искал да каже нищо и на приятеля си. Така продължило няколко дни, а сетне синът на сиромаха дошъл при приятеля си, изсипал в стаята му чувал пепел, седнал на пода и започнал да посипва главата си. Дълго го гледал синът на богаташа, не издържал и рекъл:

— Душата ми не трае вече! Защо правиш така, защо ме измъчваш?

Тогава синът на сиромаха казал:

— А нима ти не измъчваш душата ми с мълчанието си? Приятелите трябва да делят по равно и радостта, и скръбта.

Синът на богаташа се усмихнал:

— Да, ти си прав. Ще ти разкажа всичко.

Синът на сиромаха станал, разкършил се, седнал на постелята до болния момък и той разказал на приятеля си всичко, което му се случило. Когато свършил разказа си, синът на сиромаха казал:

— Тази девойка е дъщеря на кръвожадния падишах и той на никого не я дава за жена.

Влюбеният момък промълвил:

— Ако стане моя, ще оздравея, ако не — никакви баячи няма да ми помогнат.

Синът на сиромаха се разтревожил за приятеля си, но не се издал и му казал за утеха:

— Добре, не се коси, ще измислим нещо.

Веднага след това синът на сиромаха отишъл при стария богаташ и му рекъл:

— Драги чичо, синът ти е влюбен и затова е болен.

— Нека каже в коя и незабавно ще го оженя!

Синът на сиромаха му разказал всичко, което научил, и добавил:

— Зная, много момци загинаха от ръката на господаря на онази крепост. Трябва да се направи нещо, а иначе, не дай боже, всичко ще завърши с беда.

Богаташът се натъжил, хванал се за главата и казал:

— Да, зная, затова му и забраних да ходи на изток. Бих дал цялото си богатство само и само да спася сина си. Няма какво да се прави, налага се да се иде при кръвожадния падишах.

Богаташът викнал слугите си и заповядал да се приготвят за път. Слугите оседлали конете, закачили торби с храна и богаташът, придружен от няколко души, потеглил. Малко ли, много ли пътували, но на седмия ден пристигнали при крепостта на кръвожадния падишах. Най-напред си направили кратка почивка до рекичката, измили се, напоили конете, похапнали и чак след това се приближили до крепостта. Богаташът почукал на чугунената порта и скоро излязъл самият кръвожаден падишах.

— Салам алейкум! — поздравили пътниците:

— Ваалейкум ассалам! — отвърнал стопанинът. — Влезте.

Слугите вързали конете, а стопанинът и гостът влезли в къщата. Кръвожадният падишах заповядал да сложат за госта богата трапеза. Поставили пред него най-хубави гозби и вина, но старият богаташ не бързал. Той казал:

— Благодаря за гостоприемството, ала аз дойдох по работа. Ако ние с теб не оправим тази работа — няма да се докосна до яденето!

Стопанинът се пипнал по челото с ръка и отвърнал:

— Говори за работата си.

Богаташът започнал:

— В този и този ден през този и този месец моят единствен син минавал край крепостта ти и се отбил да пие вода. Почерпила го с вода твоята дъщеря хубавица. Моят син, както я видял, така се влюбил, а като се влюбил — разболя се и легна. Три месеца вече лежи в постелята. Какви само лекари и баячки не водих при него — всичко без полза. А на приятеля си моят син казал: „Ако тази хубавица стане моя — ще се поправя, ако не — нищо няма да ми помогне.“ И ето че дойдох да поискам дъщеря ти за моя син. За нея ще дам всичко — нищо няма да пожаля.

Както се полага, стопанинът го изслушал докрай и казал:

— Желая ти дълъг живот, драги богаташо! Много сватовници идваха при мен, ала на всички казвах, че нямам никаква дъщеря. На теб не мога да кажа това — твоят син я видял. Но аз нямам право да омъжвам дъщеря си — тя си има стопанин, чието име не мога да спомена.