Умберто Еко - Името на розата

Фра Долчино — фанатичен апокалиптик, водач на апостолиците — секта, основана около 1260 г. от Герардо Сегалели и въплъщаваща идеите на Йоахим Флорски, т.е. призоваваща към бедност по примера на апостолите. Герардо е изгорен на клада от Инквизицията през 1300 г., а Долчино — през 1307 г.

Агнеса — римска девойка християнка, пострадала мъченически за вярата си по времето на император Диоклециан.

„И не се сношаваха помежду си.“

Михаил Псел (1018–1078) — виден византийски учен, писател и политически деец.

Енох и Илия — старозаветни личности от различни епохи; според Библията били взети живи с телата им на небето. При Второто пришествие щели да се явят заедно с Иисус Христос.

Аполион — губител; според книга Откровение това е името на „ангела на бездната“, цар на пълчище от чудовищни скакалци.

„Благословени!“

„Първият от тях, пречистен със серафимско оправдание и херувим с разперени крила, покривайки всичко със светлината на разума и излиятелен в словата на прославата, засия по-ярко над мрака на света…“

„Поприще на здравето“ .

„За свойствата на билките“ .

„За растенията“ .

„За причините“ .

Четирите основни добродетели — мъдрост, умереност, справедливост и мъжество; заедно с трите богословски добродетели — вяра, надежда к любов — образуват седмицата на добродетелите. Това деление в западната църква е приложено най-напред от Амвросий Медиолански (IV в.), а после затвърдено от Тома Аквински.

Хипотипоза — в риториката: стилна фигура за нагледно изобразяване на предмета.

„За петоъгълника на Соломон“ , „Изкуството за говорене и разбиране на еврейския език“ , „За металните веща“ от Роджьр от Хирфорд, „Алгебра“ от Ал. Хауаризми, „Пунихе“ от Силий Италик, „Подвизите на франките“ , „За възхвалата на светия кръст“ от Рабано Мауро, „(Книга на) Флавий Клавдий Джордан за възрастта на света и човека е отделно запазени науки чрез отделни книги от A до Z“ .

„Библиотекари да има в пореден списък на всички книги според предметите а авторите и да ги подрежда поотделно и редовно със сигнатури, снабдени с опис.“

„III, IV рафт, V първо гръцките; II, V рафт, VII на трето английските“ .

„Слова“.

„Не бива да се говори за никакви чудеса,/ че земята се е извисила над небето —/ и това трябва да приемем за чудо…/ Земята горе — небето долу/ единствено това трябва да смятаме/ за чудо на чудесата.“

Ареопагитът — Дионисий Ареопагит (I в.), член на Ареопага в Атина, ученик на апостол Павел. Приписваните нему съчинения, използвани широко през Средновековието, са писани всъщност от друг автор, живял през V в.

Хуго от Сен Виктор (XI-XII в.) — католически философ, богослов, преподавател в училището на манастира „Сен Виктор“ в Париж, оставил множество трудове във всички области на тогавашното знание.

Свети Бернар (1090–1153) — френски благородник, станал монах и основал манастир в Клерво, оттук известен като Бернар Клервоски. Оставил е множество богословски трудове. Проповядвал в полза на II кръстоносен поход.

„Книга за антихриста“ .

Джордано от Пиза (XIII-XIV в.) — католически духовник, професор по богословие в Пиза и Флоренция. Запазени са проповедите му на говоримия народен италиански език, важен паметник на средновековната италианска литература.

Алберт Велики (XIII в.) — доминиканец, един от най-големите философи на Средновековието, професор по богословие в Париж, а после в Кьолн. Заедно с Роджър Бейкън се смята за основател на естественонаучните изследвания. Негов ученик бил Тома Аквински.

Свети Пахомий Велики (IV в.) — основател на общежителното християнско монашество, създал първите манастири в Тиваида (Египет) и съставил правила за живота в тях.

„Благословете!“

„Ще се нахранят бедните…“ — начало на молитвата преди вечеря.