Умберто Еко - Името на розата

Еклисиаст — прозвище на автора на едноименна книга от старозаветния дял на Библията.

Йоан Златоуст (IV-V в.) — виден християнски проповедник и писател, наречен така заради ораторското си умение.

„Може би е могъл, но не се казва да го е употребявал.“

Пиер Певеца (XII в.) — френски богослов, преподавател в Париж. Бил главен певец в „Нотър Дам“. Един от проповедниците на Четвъртия кръстоносен поход.

„Дъвчи, вече е сварено.“

Амвросий (IV в.) — епископ на Медиоланум (днес Милано), бележит християнски проповедник и писател, обявен за „учител на църквата“. Описал и мъчението на св. Лаврентий, когото пекли на жарава, за да се откаже от вярата си.

Пруденций (IV-V в.) — латински християнски поет, създал забележителна лирическа и дидактическа поезия. В творбата си „Перистефанон“ възхвалява мъченичеството.

„Но ти, Господи, се смили над нас!“

„Нашата помощ е в името на Господа… който създаде небето и земята“ (Псалом 123, 8).

„Господи, отвори устните ми и устата ми ще възвестят твоята прослава“ (Псалом 50, 17).

„Дойдете да се възрадваме.“

„Тебе, Бога, хвалим“ — известна църковна песен, съставена от Амвросий Медиолански.

Респонзориум — отпев на ектении в католическото богослужение.

„Бог, който е чудна светлина на светиите.“

„С изгрева на светлината да се спусне.“

„Вярвам в единия Бог.“

„Има дом на земята, който се оглася от ясен глас. Самият дом отеква, но мълчаливият домакин не издава звук. И двамата тичат едновременно, домакинът и домът заедно.“ Симфозий — древноримски поет, живял през II-III в. С неговото име е запазена сбирка от 100 тристишни гатанки.

„Пределите на Африка“ .

Аримаспи — название на митическо племе, живяло в крайните североизточни предели на познатия в древността свят. Според Херодот аримаспите били еднооки човеци, което и означавало името им на скитски език. Свещеникът Йоан е легендарен герой, разкази за когото се разпространяват широко в Европа от средата на XII в. нататък и са във връзка с кръстоносните походи. Според легендата той бил свещеник и цар в далекоизточно царство; победил мохамеданите и щял да се притече на помощ на кръстоносците в Светите места.

Донатисти — християнска ерес, възникнала в Северна Африка по време на гонението при император Диоклециан (края на III в. и началото на IV в.). Привържениците й били за строго отнасяне към отказалите се от вярата. Тихоний (IV в.) е известен донатистки автор, писал иаред с другото и коментар върху книга Откровение.

„Нарекли така басните на поета от говоренето, защото не са извършени дела, а само измислени сказания.“

„Има десета степен на смирение, която не е лесна и не предразполага към смях, понеже е написано: глупавият при смеенето извисява своя глас.“

Марк Фабий Квинтилиан (I в. н.е.) — прочут ретор в Рим, теоретик на ораторското изкуство.

Тацит (I-II в.) — известен римски писател-историк.

Калпурний Пизон (II в. пр.н.е.) — римски държавен деец, консул през 133 г.; написал история на Рим в седем книги.

„Освен това понякога се смея, шегувам се, играя — човек съм.“ Плиний Млади (I-II в.) — римски писател и държавен деец. Запазената сбирка негови писма е ценен извор за изучаване на историята, културата и бита на императорски Рим.

„Ние обаче на всички места осъждаме шегобийството, та дори и свободните разговори и вечно предизвикващите смях; при такива разговори не позволяваме на ученика и уста да отвори.“

Синесий от Кирена (Ш-ГУ в.) — християнски учен с висока елинистическа образованост, родом от Кирена, Северна Африка (в днешна Либия).

Елий Спарциан — един от авторите на латинския ръкопис върху историята на римските императори от Адриан (117–138) до Кар, Карин и Нумериан (282–285).

Авзоний (IV в.) — преподавател по граматика и реторика, учител на император Грациан. Запазени са негови стихотворения и писма до ученика му Павлин Нолански.