Умберто Еко - Името на розата

Павлин Нолански (352–431) — епископ на град Нола, бележит християнски поет, ученик на поета Авзоний. Запазени са и писма от него да Августин, Сулпиций Север и др.

Климент Александрийски (II-Ш в.) — виден християнски писател, основал своя школа в Александрия, Египет.

Сулпиций Север (360–420) — християнски писател на Юлска Галия, съвременник на Павлин Нолански и Мартин Туронски; написва житието на последния при обявяването му за светец.

Свети Ефрем — сирийски християнски поет и църковен писател от IV в., известен с прозвището Сириец.

„За поведението и общуването на монасите “.

„На тебе могат да ти се позволяват шеги само след някои сериозни неща, но все пак те трябва да се провеждат по достоен начин.“ Хилдеберт (1056–1134) — изтъкнат френски епископ, известен със социалната си ангажираност и грижите си за образованието на поверените му хора.

Джон от Солсбъри (XII в.) — английски философ, ученик на Абелар, плодовит писател. Смята се за първия средновековен познавач на Аристотел.

Пиер Абелар (1079–1142) — френски философ, богослов и поет. Рационалистически насоченото му учение било осъдено от католическата църква. В резултат на трагичната си любов към девойката Елоиза се самоскопил.

Свети Мавър (IV в.) — християнски мъченик, пострадал в Рим.

„Ти си камък и на тоя камък ще съградя църквата си“ (Евангелие от Матея, 16,18) — думи на Иисус Христос към апостол Петър, с които искал да каже, че Петър заедно с другите апостоли бил от основните камъни в сградата на църквата. Ликът върху монетата — феите задали на Христос въпроса: „Позволено ли е (от религиозна гледна точка) да се дава данък на императора или не?“ Това е било уловка, тъй като тогава Палестина била под римска власт. Затова Христос поискал една монета и Попитал: „Чий е този образ и надпис?“ Като му казали, че е на императора (по гръцки: кесаря), той препоръчал: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу!“ (Евангелие от Матея, 22,17–21). Първи да хвърлят камък — фарисеите (партията на престорените ревнители за вярата и морала, откъдето и нарицателната употреба на името) довели при Христос една жена, заловена в прелюбодеяние. Според закона трябвало да я убият с камъни. Попитали Христос дали одобрява това наказание, а той им заявил: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея!“ Като чули това, фарисеите гузни наченали да се разотиват (Евангелие от Йоан, 8,3–9).

„ Ти го каза“ — своеобразен потвърдителен отговор на въпрос; характерен е за речта на семитските народи. Употребява го Иисус Христос, когато при разпит първосвещеник Кайафа го запитва: „Ти ли си Христос, Синът Божий?“ (Евангелие от Матея, 24, 63–64.)

„Разголих бедрата си срещу лицето ти.“ Или „ще разголя и повдигна бедрата си и после твоите“ . Свети Йероним (340–420) — виден богослов на западната църква, известен християнски писател, превел Библията на латински език и писал коментари върху нея.

„Огледало на глупците“ .

„Тогава задникът издаде ужасен звук.“

Силвестър II — виден френски духовник и учен, занимавал се с математика и естествознание. Избран за папа в края на живота си, бил първият французин папа (999–1003 г.).

Армилярна сфера — древен астрономически инструмент за определяне на координатите на небесните светила.

Публий Папиний Стаций (I в. н.е.) — древноримски поет, автор на епическата поема „Тиваида“ и др. Лукиан (II в. н.е.) — старогръцки писател, роден в Сирия, виден сатирик на късното гръко-римско общество. Диалозите му, остроумни и изящни, повлияли на по-късната европейска литература.

Абат Сюже (1080–1151) — виден френски църковник, абат на манастира „Сен Дьони“, министър на френския крал Луи VI.

Пронунциацио — устно изложение, уведомяване (лат.).

Арналдо Брешански (XII в.) — радикален църковен реформатор, професор в Париж, проповядвал бедност. Изгорен в Рим през 1155 г. Привържениците му наричали арнолдисти или ломбардски еретици — по областта Ломбардия, където (преди всичко в Милано) се зародило сродното движение на патарените с широка народна основа, обединило борбата срещу едрите феодали и способствало за образуването на независимите градски републики в Италия (края на XI — началото на XII в.).