Умберто Еко - Името на розата

Хиберния — древно име на Ирландия; Нортумбрия — най-северното графство в Англия.

„Детски, юношески и женски“ — (гр.).

Роджър Бейкън (ок. 1214–1294) — в учението му експерименталният метод преобладава над схоластиката.

„И ще има коли да се движат без животни с невъобразим устрем, и машини за летене, и човек, седящ в средата на машината да изпитва някакво изобретение, чрез което изкусно сглобените крила биха порили въздуха подобно летящи птици.“

Уилям Окам (1290–1349) — английски философ и богослов, представител на номинализма. Разграничава областите на знанието и вярата. Води борба с папския престол.

Ален дьо Лил (XII в.) — писател дидактик, богослов и каноник, ректор на Парижкия университет.

„Всяко създание в света се разкрива пред нас като книга или картина.“

Исидор Севилски (ок. 560–636) — църковен писател енциклопедист, от 601 г. епископ на Севиля, Испания. Като автор не е напълно оригинален, но голямата му заслуга е в това, че той е систематизирал и предал на следващите поколения знанието на древността.

„Да има малка глава, добре прикрепена към костите, къси и остри уши, големи очи, широко отворени ноздри, опъната шия, гъста грива и опашка, закръгленост, подсилена с якост на копитата.“

Жан Буридан (XIV в.) — философ схоластик, професор и ректор на Парижкия университет, обявил се против възгледите на Уилям Окам. Известен е още от израза „Буриданово магаре“, тъй като използвал примера за магарето, което умряло от глад и жажда, защото се колебаело между колата слама и кофата вода.

Хонорий Августодунски (XII в.) — църковен писател схоластик; в многобройните си трудове се занимава с широк кръг въпроси из областта на богословието, историята и естествените науки.

Гийом Дюран (1231–1296) — католически богослов и епископ, известен с каноническите си трудове.

Августин Блажени (354–430) — епископ на град Хипон, Северна Африка (от 395 г.), виден църковен отец. Възгледите му са едни от източниците на ранната схоластика.

Учителят Аквински — Тома Аквински (1225–1274), монах от Доминиканския орден, виден римокатолически богослов схоластик, професор в Париж и Неапол; обявен е за „учител на църквата“.

„Ще бъдеш свещеник навеки“ — цитат от Библията, Псалом 109, ст. 4.

Давид около ковчега — според Втора книга на царете, гл. 6, при пренасянето на „ковчега на завета“ (ракла със свещени религиозни предмети) в новопостроената скиния (древноеврейски храм) цар Давид свирел и играел свещени танци около ковчега.

Петър и Павел — най-видните от апостолите на Иисус Христос, допринесли най-много за разпространението на християнството в Римската империя. Йеремия и Исайя — древноеврейски пророци; в Стария завет има книги с техни пророчества.

Армагедон — според новозаветната книга Откровение (16,16) това е мястото, където земните царе ще се съберат за последна битка против царството Божие. Цялото видение тук е изградено върху образи от книга Откровение.

Клюнийски орден — това всъщност не е отделен орден, а монашеска организация в католическата църква, зародила се в манастира „Клюни“ (Бургундия, Франция), взела за основа бенедиктинския устав. Изиграла огромна роля в църковния живот на Запад през XI-XII в.

„Дървото на разпнатия живот“ .

Цистерциани — католически монашески орден, основан в 1098 г. в Цистерциум (днес Сито, Франция) от монаси бенедиктинци. През XII-XIII в. бил особено богат и влиятелен. Йоахим Флорски (XII в.) е известен цистерциански абат, писал в областта на апокалиптиката (свършека на света) и създал течение, известно с неговото име — йоахимисти; осъден от католическата църква. По-нататък в книгата се споменава и като Йоахим Калабрийски.

Бонавентура (1221–1274) — италиански философ и католически църковен деец, един от най-видните представители на късната схоластика, професор в Парижкия университет. Противопоставял се на еретическата мистика на Йоахим Флорски.

Магдалина Мария — една от жените последователки на Иисус Христос. Според преданието преди това била блудница и се покаяла.