Умберто Еко - Името на розата

В скриптория е студено, палецът ме наболява. Оставям този разказ, не знам за кого, вече не знам и за какво: stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemos 288.

© 1980 Умберто Еко

© 1985 Никола Иванов, превод от италиански

Umberto Eco

Il nome della rosa, 1980

Разпознаване: sir_Ivanhoe, 2008

Последна редакция: NomaD, 2008

При редакцията след разпознаването е използвано първото издание на романа (изд. „Народна култура“, 1985 г.)

Публикация

Умберто Еко. Името на розата

ИК „Бард“ ООД, 2002

Превод: Никола Иванов, 1985

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7153]

Последна редакция: 2008-05-06 00:44:20

Томас от Кемпен (латинизирано — Кемпис, известен и като Кемпийски), 1379–1471, немски писател и монах аскет, написал редица аскетически съчинения, от които много в стихове; най-известният му труд е „Подражание на Христос“. — б. р.

„Смътно като през огледало“ — израз от първото послание на апостол Павел към коринтяните, гл. 13, ст. 12.

Симоник — човек, упражняващ симония (търгашество с църковни длъжности).

Авиньон — град в Южна Франция, където е преместено през XIV в. седалището на папите поради изпадането им в политическа зависимост от френските крале.

Тамплиери — (фр. templiers от лат. templum — храм) храмовници, рицари от католически духовен орден, основан в началото на XII в. за защита на Светите места. Названието си носи от седалището на ордена, което се намирало на мястото на някогашния Соломонов храм в Ерусалим. За да конфискува имуществото му, френският крал Филип VI Хубави (1285–1314) обвинил тамплиерите в ерес и в 1312 г. орденът бил забранен от папа Климент V.

Робер Неаполитански ( Анжуйски , 1265–1343) — неаполитански крал. Честолюбив и властен, той се опитал в съюз с папата да премахне властта на Германия в Италия.

Капитул — (лат. capitulum — глава) общо събрание на членовете на един орден.

Францисканци — католически монашески орден, основан от свети Франциск Асизки в началото на XIII в. Отначало францисканците, които дават обет за бедност и аскетизъм, били странстващи и „просяци“ монаси проповедници. Но още от средата на XIII в. благодарение на многобройните дарения и др. орденът се превръща в богата и силна организация. Членовете му се наричат минорити („по-малки братя“ на Христос).

Микеле Чезена — генерал (ръководител) на францисканския орден от 1316 г. Учил богословие в Париж, където бил и професор до избирането му за генерал на ордена.

Спиритуали — привърженици на съвършената бедност в ордена на миноритите през XIII-XIV в. в Средна Италия и Южна Франция.

„Като потребност за делото“ .

Латинските заглавия на папски документи, були и енциклики не могат да се превеждат, тъй като не са всъщност заглавия, а начални думи на текста в документа, често нямащи собствен смисъл.

Марсилий Падуански и Жан Жандьонски (XIII–XIV в.) — философи авероисти, професори по богословие в Париж. Осъдени от папа Йоан XXII през 1327 г. като еретици, те се спасяват при двора на германския император Лудвиг IV Баварски и стават негови съветници.

Бенедиктинци — най-старият католически монашески орден, основан около 530 г. от св. Бенедикт Нурсийски с център манастира „Монте Касино“, Италия. Този орден допринесъл най-много за развитието на литературата и изкуствата през средните векове.

Боеций — (роден около 480 г. в Северна Италия) философ от Ранното средновековие, почитател, преводач и популяризатор на Аристотелевото мислене в латински говорещите западноевропейски страни.

Марта и Мария — сестри на Лазар от с. Витания, източно от Ерусалим (Евангелие от Лука, гл. 10, ст. 38-42; Евангелие от Йоан, гл. 11).

Рахил и Лия — дъщери на Лаван, жени на Яков. Лия родила шест деца, а Рахил дълго време очаквала рожба (Битие, гл. 29 и сл.).

Катон — Марк Порций Катон Стари (234–149 г. пр.н.е.), римски държавен деец и писател, известен като строг моралист, а също и като заклет враг на Картаген.

Лукреций — Тит Лукреций Кар (I в. пр.н.е.), древноримски философ материалист и поет, автор на поемата „За природата на нещата“. Според сведения от Ранното средновековие той пишел творбите си след приемането на упойваща билка, в резултат на което губел своето „аз“; оттук и намекът на автора, че се превръщал в жена.